Едгар Етелинг е син на Едуард Изгнаника и Агата. Баща му, син и наследник на крал Едмънд II, получава възможност да се завърне от изгнаничеството си в Англия през 1057 г., но непосредствено след пристигането си умира, което прави едва 6-годишният по това време Едгар Етелинг претендент за короната.

Едгар Етелинг
Edgar Ætheling
последният представител на западносаксонската кралска династия Уесекс, некоронован крал на Англия
Edgar the Ætheling.jpg
Роден
между 1953 г. и 1057 г.
Починал
неизвестно
Семейство
Баща Едуард Изгнаника
Майка Княгиня Агата
Братя/сестри Маргарет Шотландска
Едгар Етелинг в Общомедия

През 1066 г. макар и получил вече официално признание за законните си права върху престола от крал Едуард Изповедника, Едгар Етелинг е отстранен от Харолд II. Смъртта на Харолд само 9 месеца по-късно в Битката при Хейстингс срещу войските на Уилям I Завоевателя налага решението на Съвета на най-влиятелните фигури в кралството (Witan или Witenagemot на англосаксонски) да обяви Едгар Етелинг за крал. Едгар обаче не разполага с ресурсите да се противопостави на Уилям Завоевателя и е принуден да се подчини. Неговата коронация така и не се състои. Англия е покорена.

Малко преди смъртта си Уилям I Завоевателя разделя кралството между синовете си Робърт II, който получава Нормандия, и Уилям II, който наследява Англия. В започналата борба между тях след смъртта на баща им през 1087 г., Едгар Етелинг застава на страната на Робърт II. През 1091 г. братята прекратяват съперничеството помежду си с подписването на мирно споразумение в Кан, в резултат на което Уилям II изисква от брат си да отнеме всички владения на Едгар Етелинг и да го изгони от Нормандия.

В следващите 30 години възползвайки се от убежището, което му предоставя сестра му Маргарет Шотландска в Шотландия, Едгар прави неколкократни опити да организира бунтове в Англия и да си върне трона. След като участва в Първия кръстоносен поход, Едгар се връща в Нормандия, воюва на страната на Робърт II срещу най-младия син на Уилям Завоевателя, Хенри I, и при поражението им в битката при Теншбре в Нормандия през 1106 г. е пленен и хвърлен в затвора. Няколко години по-късно след сватбата на Хенри с неговата племенница Едит (Матилда), Едгар е освободен.

За последните години от живота му не е известно нищо. Едгар никога не е бил женен и не оставя потомство.