Еделвайс

род растения

Еделвайс (Leontopodium, на немски: Edel – благороден, Weiss – бял, Лъвска лапа) са род многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни (Asteraceae).[1] Изображението на растението е емблема на Българския туристически съюз (БТС).

Еделвайс
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Asterales
семейство:Сложноцветни (Asteraceae)
триб:Gnaphalieae
род:Еделвайс (Leontopodium)
Научно наименование
Cass.
Еделвайс в Общомедия
[ редактиране ]

РазпространениеРедактиране

Срещат се в Европа и Югозападна Азия. В България се срещат Leontopodium alpinum subsp.alpinumПирин) и Leontopodium alpinum subsp.nivalisСтара планина).

Еделвайсът расте по недостижими места във високопланинските райони.

Еделвайсът се изсушава и използва за украса, тъй като запазва красотата си дълго време. Може да се отглежда в саксии. Расте върху варовити почви. Пчелите го обичат заради медоносните цветове. Цветовете на еделвайса се използват в медицината за приготвяне на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и др.

Късането му е забранено със закон и растението е включено в „Червената книга на България“. B Стара Планина за опазването му е създаден резерват „Козя стена“.

ОписаниеРедактиране

Стъблото на цветето е високо до 20 cm, туфесто и покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват.

Еделвайсът цъфти през юни – август. Цветовете му приличат на звездичка с около 10-12 листенца, наредени в кръг. Това не са цветни, а стъблести листа. Ако се разгледат под микроскоп или лупа, ще се забележи, че са покрити със сребристи власинки (трихоми), които са така усукани и сплетени, че маскират зеления цвят на листата. Тези власинки са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини и когато светлината се отразява от тях, изглеждат сребристобели.

ВидовеРедактиране

Родът включва над 30 вида защитени високопланински растения, като в Европа се срещат само два. Най-редките видове по света са от Еверест и от Хималаите. Изложен е на силно прегряване от слънчевите лъчи. Власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари и така се намалява изпарението от листата. От другата страна, власинковата покривка действа като „слънчобран“ – намалява поглъщането на слънчевата топлина.

ИзточнициРедактиране

  1. Bird, J., Butchart, S.(BirdLife International). Ciconia ciconia. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 6 септември 2011. (на английски)