Едеса (античен град в Македония)

Тази статия е за античния град край Воден. За града в Турция вижте Едеса. За града в Егейска Македония, Гърция с гръцко име Едеса, вижте Воден.

Едеса (на старогръцки: Έδεσσα) е античен гръцки град, разположен край днешния град Воден (Едеса), Гърция.[1]

Едеса
Останки от античния град
Останки от античния град
Местоположение
Карта
Местоположение в Гърция
Страна Гърция
демВоден
Археология
ВидГрад
ЕпохаАнтичност
Едеса в Общомедия

История редактиране

Във Воден са намерени останки от медната ера. През V – VII век пр.н.е. под акропола, на който е построен днешния град, в местността Лъгът (Лонгос) е разположен Долният град.[1]

Градът процъфтява през Елинистическата епоха и е сред най-големите градове на Долна Македония заедно с Верия, Миеза, Кирос, Скидра, Пела и Европос.[2] Важна роля за неговото развитие има и пътят Виа Егнация.[1]

През Едеса минава северното разклонение на древния път, наречен през римско време Виа Егнация.[1] Тит Ливий в последната 45-а книга на „Ab Urbe Condita Libri“ нарича Едеса „благороден град“.[3] Част е от Македонското царство, а след това е присъединен към Римската империя и влиза в провинция Македония.

От управлението на Октавиан Август до 250 година в Едеса има монетен двор – един от деветте в Римска Македония. След 168 година римският град Едеса процъфтява. Каменни надписи документират, че в града има дворец на градския съвет, гимназия, храмове на Зевс, Дионис и богинята Ма. Тук се намират статуи на Артемида и Сабазий.

Градските стени през римския период са били занемарени и почти разрушени. Когато нашествията на готите започват през III век, укрепленията както на акропола, така и в Лъгът са набързо възстановени.[1]

След разделянето на Римската империя на две в края на IV век Едеса попада в границите на Източната римска империя и е част от екзархата на Македония и Илирия. В края на VI век започва преселването на жителите на Долния град на днешното място в стария акропол и се появява средновековният град Воден.

Долният град е обитаван до началото на VII век.[1]

Описание редактиране

В Лъгът са запазени крепостни стени на 5 m височина и каменни колони. Особено интересна е южната кула. Стената в Долния град е имала формата на продълговат многоъгълник, покриващ площ от 200 - 230 декара. Нейната зидария е различна, издавайки различните фази на изграждане и ремонт. Разпознаваема е елинистическата фаза с изостроителни издълбани каменни цокли, римската фаза с използването на обилни сполии и раннохристиянските поправки и допълнения, при които доминират недялани малки камъни в обилен варов разтвор. В края на V век, вероятно по времето на хунските набези, на уязвими места са издигнати укрепления.[1]

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж Φρούριο Πετρών // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 29 януари 2024 г. (на гръцки)
  2. Αναστασοπούλου, Φωτεινή. Αρχαία Κύρρος // Golden Greece. Архивиран от оригинала на 2018-06-22. Посетен на 22 юни 2018.
  3. Titus Livius. Ab Urbe Condita.