Трите единства (на време, на място и на действие) са характерни изисквания на античната гръцка драма, възприети също във френския класицизъм.[1]

Единството на време изисква драматическото действие да се развие в рамките на едно денонощие. В древногръцката драма това изискване се налага от участието на хор, който не би могъл да присъства като наблюдател на събития, продължили повече от едно денонощие. Спазването на единството на време в античната гръцка драма е било улеснено от митологичните сюжети: намесата на богове и случайности е ускорявала действието.

Единството на място означава, че всички моменти от драматическото действие се развиват на едно място. И това изискване е било поставяно от участието на хор, чието присъствие на различни места би се сметнало за неправдоподобно. Единството на място е налагало епизоди, свързани с драматическото действие, но случили се другаде, да не се играят на сцената, а да се разказват от действащи лица или вестители.

Единството на време и единството на място не е задължително да се спазват в съвременните драми, тъй като представляват пречка за пълното разкриване на сложни събития в естествената им среда. Невероятно е значим обществен или личен конфликт да се развие на едно място в рамките на денонощие.

Единството на действие изисква всичко в драматическото действие да бъде свързано.
В древността това изискване е било разбирано значително по-ограничено, отколкото понастоящем:
смятало се е, че епизоди без пряка връзка с драматическото действие нарушават неговото единство. Единството на действие, разбирано по-широко, се спазва и в съвременната драма като важно условие за създаването на цялостно, единно произведение.

Източници редактиране

  1. Лозан Ницолов, Любомир Георгиев, Христо Джамбазки, Спас Спасов, Речник на литературните термини, трето преработено и допълнено издание, издателство „Наука и изкуство“, София, 1973, стр. 347 – 348.