Един американец в Париж (филм)

„Един американец в Париж“ (на английски: An American in Paris) е музикален филм от 1951 г., вдъхновен от едноименната композиция на Гершуин (1928 г.). Действието във филма се развива в Париж. Режисьор е Винсънт Минели. Участват Джийн Кели, Лесли Карон, Оскар Левант, Нина Фоч. Музиката е на Джордж Гершуин, а автор на текстовете на песните е брат му Айра. В хода на действието са включени редица танцови изпълнения върху популярни мелодии на композитора, с хореография от Джийн Кели. Сред песните са „I Got Rhythm“, „I'll Build A Stairway to Paradise“, „'S Wonderful“ и „Our Love is Here to Stay“. Кулминация представлява 18-минутният танц в края на филма с музиката от „Един американец в Париж“.

Един американец в Париж
An American in Paris
РежисьориВинсънт Минели
ПродуцентиАртър Фрийд
СценаристиАлан Джей Лърнър
В ролитеДжийн Кели
Лесли Карон
Оскар Левант
МузикаДжордж Гершуин (музика)
Айра Гершуин (текстове)
ОператорАлфред Гилкс
Джон Алтън (балета)
МонтажАдриен Фазан
РазпространителMetro Goldwyn Mayer
Жанрмузикален
Премиера4 октомври 1951
Времетраене113 минути
СтранаFlag of the United States.svg САЩ
Езиканглийски
Бюджет$ 2 723 903
Приходи$ 7 000 000
Външни препратки
IMDb Allmovie
Един американец в Париж в Общомедия
Кадър от трейлъра на филма с Гетари, Левант и Кели
Нина Фох и Джийн Кели в кадър

СюжетРедактиране

Джери Милигън (Джийн Кели) е американски имигрант в Париж, който се опитва да преживява, работейки като художник. Неговият приятел Адам (Оскар Левант) е пианист, който от дълго време акомпанира на известния френски певец Анри Борел (Жорж Гетари). Майло Робъртс (Нина Фоч) е самотна богата жена, която покровителства Джери и се интересува не само от изкуството му. Джери обаче е влюбен в Лизе (Лесли Карон), френско момиче, което среща в ресторант. Тя отвръща на чувствата му, но вече има връзка с Анри, към когото се чувства задължена за това, че е помогнал на семейството ѝ през Втората световна война.

По време на бал с маски, където всички са облечени в черно-бели костюми, Майло разбира, че Джери не се интересува от нея, Джери разбира, че Лизе го обича, но ще се омъжи за Анри на следващия ден, а Анри случайно чува разговора им. Когато Анри отвежда Лизе, Джери си фантазира как танцува с нея из цял Париж. Фантазията му е прекъсната от клаксон на кола – Анри връща Лизе обратно при него.

В ролитеРедактиране

Актьор Роля
Джийн Кели Джери Малиган
Лесли Карон Лиза Бувие
Оскар Левант Адам Кук
Жорж Гетари Анри Борел
Нина Фох Мило Робъртс
Юджийн Борден Жорж Матие
Джон Елдредж Джак Янсен
Анна К. Нилсон Кей Янсен [1]

Награди и номинацииРедактиране

ОскарРедактиране

Филмът печели 6 награди „Оскар“ от 8 номинации:

  • най-добър филм
  • най-добър оригинален сценарий (Алан Джей Лърнър)
  • най-добро операторско майсторство за цветен филм (Алфред Гилкс)
  • най-добра музика на комедия или музикален филм (Сол Чаплин, Джони Грийн)
  • най-добра сценография за цветен филм (Cedric Gibbons, Preston Ames, Edwin B. Willis, Keogh Gleason)
  • най-добри костюми за цветен филм (Orry Kelly, Walter Plunkett)
  • номинация за най-добра режисура (Винсънт Минели)
  • номинация за най-добър монтаж (Адриен Фазан)

Златен глобусРедактиране

Печели 1 награда „Златен глобус“ от 3 номинации:

  • най-добър филм (музикален или комедия)
  • номинация за най-добра главна мъжка роля (музикален филм или комедия) Джийн Кели (Gene Kelly)
  • номинация за най-добра режисура Винсънт Минели (Vincente Minnelli).

Участва във Филмовия фестивал в Кан през 1952 г.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „An American in Paris“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​