Едмънд Спенсър
Едмънд Спенсър (1552 – 13 януари 1599) е виден английски поет, поет лауреат, най-известен със своята епична поема Кралицата на феите, възхваляваща посредством фантастична алегория династията Тюдор и кралица Елизабет I (Глориана).
Едмънд Спенсър Edmund Spenser | |
английски поет | |
Роден |
1552 г.
|
---|---|
Починал |
Лондон, Англия |
Погребан | Уестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания |
Националност | Англия |
Учил в | Кеймбриджки университет |
Литература | |
Период | 1569 – 1599 |
Жанрове | сонет, памфлет |
Известни творби | „Кралицата на феите“ (1590 – 1596) |
Повлиян | Платон, Овидий, Теокрит, Джефри Чосър, Марсилио Фичино, Пиер дьо Ронсар, Торквато Тасо, Лудовико Ариосто |
Повлиял | Алфред Тенисън, Лорд Байрон, Джон Кийтс |
Подпис | |
Едмънд Спенсър в Общомедия |
Живот и творчество
редактиранеЕдмънд Спенсър е роден в Лондон през 1552 г. син на шивача Джон Спенсър и съпругата му Елизабет. Едмънд има поне една сестра и няколко братя. Той получава образованието си в училището Мърчънт Тейлър в Лондон, където изучава латински. Счита се, че някои от стихотворенията, публикувани в сборника Theatre for Worldings от фламандския бежанец Ян ван дер Нууд на 25 май 1569 г., са написани или преведени от младия Спенсър.[1]
През 1572 г. Спенсър следва в колежа Пембрук, Кеймбридж и получава бакалавърска степен, а през 1576 г. магистърска. Въпреки че трябва да работи и вероятно има здравословни проблеми Спенсър черпи полза от следването си. Там овладява древногръцки и най-вероятно чете Платон в оригинал. В колежа Спенсър се запознава с Гейбриъл Харви, който го запознава с важни личности и потенциални покровители, като Робърт Дъдли, граф на Лестър. След напускането си на Кеймбридж Спенсър живее известно време в Северна Англия, където се влюбва в девойката Роуз, която нарича с анаграмата Розалинд. През 1579 г. Спенсър издава първия си том с поезия, посветеният на сър Филип Сидни Календарът на пастира, състоящ се от 12 стихотворения, съответстващи на 12-те месеца. Творбата започва и завършва с жалбите на Колин Клаут през януари и декември. Останалите стихотворения са за любовта, поезията и религията. Април съдържа възхвала на кралицата на пастирите Елиза (Елизабет I). Календарът на пастира се счита за своеобразен пролог към най-голямата творба на Спенсър Кралицата на феите.
Приятелят на Спенсър Харви го убеждава да се върне на юг, където го запознава със сър Филип Сидни, който го представя в двора и с когото обсъждат поезия. През 1577 г. Спенсър посещава Ирландия, а през същата година или през следващата влиза на служба при графа на Лестър. През 1580 г. отива в Ирландия, вероятно на служба при новоназначения заместник-лорд Артър Грей (модел на героя от Кралицата на феите Артегал, олицетворение на справедливостта[2]). Скоро след пристигането си Спенсър придружава Грей в известния изнурителен поход до Мюнстър, където англичаните обсаждат и по-многобройна и по-добре снабдена папска и испанска войска при Смеруик. След което екзекутират 600 от пленниците.[3] Когато земите на осъдения на смърт граф на Дезмънд са разпределени Спенсър получава 3028 акра близо до Донерейл, включително стария замък в Килколман. Сред познатите му от района е Уолтър Рали, съ-колонист.
Спенсър се надява чрез поезията си да си намери място в кралския двор, където заедно с Роли занася първите три книги от Кралицата на феите и получава аудиенция при кралицата. Той обаче дръзко се противопоставя на основния секретар на кралицата, Уилям Сесил и единственото, което получава за работата си е пенсия през 1591 г. Когато е предложено да получи 100 лири стерлинг годишно за своята поема Сесил отвръща „Какво, всичко това за една песен?“. Вместо това получава 50. Спенсър пише памфлет против Сесил, който веднага е иззет.
В началото на 1590-те години Спенсър пише памфлет озаглавен Възглед върху днешното състояние на Ирландия. Ръкописът е публикуван през 1633 г. Памфлетът твърди, че Ирландия никога няма да бъде напълно „омиротворена“ от англичаните докато местният език и обичаи не се унищожат, посредством насилие, ако е нужно. Спенсър препоръчва тактиката на изгорена земя, каквото е наблюдавал по време на Дезмъндовите бунтове, за да се създаде глад. Спенсър изразява известна похвала на келтската поетична традиция, но също така използва тенденциозен и неправдоподобен анализ, за да докаже, че ирландците са потомци на варварите скити. Оливър Кромуел, който повече от който и да е друг английски държавник прилага предложенията на Спенсър, предоставя бившите владенията на Спенсър на внука му през 1657 г.[4]
На 11 юни 1594 г. Спенсър се жени за Елизабет Бойл, скоро след което е публикуван том със сонетите му Аморети, посветени на ухажването на съпругата му и стихотворението Епиталамион, посветено на сватбената му церемония. Според Аморети 80 поетът е завършил втората част на Кралицата на феите (книги IV-VI), когато се жени, макар да е публикувана през 1596 г. Спенсър е изгонен от дома си по време на бунта на Тайрон през 1598 г. Замъкът му в Килколман, близо до Донерейл, северен Корк, е изгорен и се смята, че едно от невръстните му деца загива в пожара, а според местна легенда умира и съпругата му. Спенсър притежава друг имот, на юг в Рени, на скала над р. Блекуотър в северен Корк. Руините му са все още видими днес. Недалече е растял „Дъбът на Спенсър“, който е унищожен от светкавица през 1960-те години. Според местната легенда той пише част от или цялата Кралица на феите под дървото. На следващата година Спенсър отива в Лондон, където умира според Бен Джонсън от „липса на хляб“ на 13 януари 1599 г. Графът на Есекс плаща за погребението му. Погребан е в Уестминстърското абатство до своя учител Джефри Чосър. Ковчегът му е носен от други поети и те хвърлят писалки и стихове в гроба сред много сълзи.
Езикът на Спенсъровата поезия е преднамерено архаичен, напомнящ по-ранни творби като Кентърбърийските истории на Джефри Чосър, комуто Спенсър дълбоко се възхищава.
Структура на Спенсъровата строфа и сонет
редактиранеСпенсър използва специфична поетична форма, наречена Спенсърова строфа, в няколко творби, включително Кралицата на феите. Състои се от осем реда ямбичен пентаметър, а последният ред е хекзаметър, известен като александрин. Римата е следната: ababbcbcc.
Спенсъровият сонет е нещо средно между Петрарковия (италиански) и Шекспировия (английски) сонет. Подобно на Шекспировия сонет се състои от три четиристишия и двустишие, но в традицията на Петрарка, заключението е следствие от тезата изразена в четиристишията. Римата се различава от Шекспировия сонет: abab bcbc cdcd ee.
Произведения
редактиране- Iambicum Trimetrum
- 1569: Jan van der Noodt's A theatre for Worldlings, including poems translated into English by Spenser from French sources, published by Henry Bynneman in London
- 1579: The Shepheardes Calender, публикуван под псевдонима „Immerito“[5]
- 1590: The Faerie Queene, Книги 1 – 3
- 1591: Complaints, Containing sundrie small Poemes of the Worlds Vanitie:
- „The Ruines of Time“
- „The Teares of the Muses“
- „Virgil's Gnat“
- „Prosopopoia, or Mother Hubberds Tale“
- „Ruines of Rome: by Bellay“
- „Muiopotmos, or the Fate of the Butterflie“
- „Visions of the worlds vanitie“
- „The Visions of Bellay“
- „The Visions of Petrarch“
- 1592: Axiochus, a translation of a pseudo-Platonic dialogue from the original Ancient Greek; published by Cuthbert Burbie; attributed to „Edw: Spenser", but the attribution is uncertain[6]
- 1592: Daphnaïda. An Elegy upon the death of the noble and vertuous Douglas Howard, Daughter and heire of Henry Lord Howard, Viscount Byndon, and wife of Arthure Gorges Esquier
- 1595: Amoretti and Epithalamion, съдържа:
- „Amoretti“
- „Epithalamion“
- 1595: Astrophel. A Pastorall Elegie vpon the death of the most Noble and valorous Knight, Sir Philip Sidney.
- 1595: Colin Clouts Come home againe
- 1596: Fowre Hymnes
- 1596: Prothalamion
- 1596: The Faerie Queene, Книги 4 – 6
- 1596: Babel, Empress of the East – a dedicatory poem prefaced to Lewes Lewkenor's The Commonwealth of Venice, 1599.
- Посмъртни издания
- 1609: Two Cantos of Mutabilitie published together with a reprint of The Fairie Queene[7]
- 1611: First folio edition of Spenser's collected works
- 1633: A vewe of the present state of Irelande, a prose treatise on the reformation of Ireland
За него
редактиране- Croft, Ryan J. „Sanctified Tyrannicide: Tyranny And Theology In John Ponet's Shorte Treatise Of Politike Power And Edmund „Spenser's The Faerie Queene“. Studies in Philosophy, 108.4 (2011): 538 – 571. MLA International Bibliography. Web. 8 октомври 2012.
- Johnson, William. „The struggle between good and evil in the first book of 'The Faerie Queene'“. English Studies, Vol. 74,
- Maley, Willy. „Spenser's Life“. The Oxford Dictionary of Edmund Spenser. Ed. Richard A. McCabe. 1st Ed. 2010. Print.
- Rust, Jennifer. „Spenser's The Faerie Queene“. Saint Louis University, St. Louis. 10 октомври 2007. No. 6. (December 1993) p. 507 – 519.
Източници
редактиране- ↑ ((en)) The Life of Edmund Spenser[неработеща препратка]
- ↑ the Life of Edmund Spenser[неработеща препратка]
- ↑ ((en)) Биография на Едмънд Спенсър в Spenser Online.
- ↑ ((en)) the Life of Edmund Spenser[неработеща препратка]
- ↑ Cox, Michael, editor, The Concise Oxford Chronology of English Literature, Oxford University Press, 2004, ISBN 0-19-860634-6
- ↑ Hadfield, Andrew, The Cambridge Companion to Spenser, „Chronology“, Cambridge University Press, 2001, ISBN 0-521-64199-3, p xix, посетен на 24 септември 2009
- ↑ Hadfield, Andrew, The Cambridge Companion to Spenser, „Chronology“, Cambridge University Press, 2001, ISBN 0-521-64199-3, p xx, посетен на 24 септември 2009.