Една българка

разказ от Иван Вазов

„Една българка“ е разказ на Иван Вазов.

Една българка
АвторИван Вазов
Първо издание
България
Оригинален езикбългарски
Видразказ
Публикувано всписание „Българска сбирка

Публикуван е за първи път под заглавие „Челопешката гора“ в списание „Българска сбирка“ през 1899 г. Впоследствие Вазов променя заглавието на „Една българка“, за да наблегне на героинята, а не на мястото на събитието. Разказът е отпечатан в сборника „Пъстър свят“ (1901), издаден от книжарницата на Христо Олчев с това заглавие. Главната героиня е баба Илийца.

Прототип редактиране

Прототип на главната героиня на разказа е баба Илийца, възрастна жена от село Челопек. Родена е около 1820 г. и е починала година след Освобождението на България от османско владичество.

С тази история Иван Вазов се запознава през 1899 г., когато гостува в Челопек и тя го вдъхновява да напише своя разказ.

Името „Илийца“, т.е. жената на Илия, е свързано с името на съпруга ѝ. Собственото име на баба Илийца е Пена.

Сюжет редактиране

Бедната челопеченка баба Илийца носи болното си двегодишно внуче сираче към Черепишкия манастир оттатък Искъра с последна надежда – да му „чете“ игуменът молитва за здраве, та дано оздравее. По пътя в гората отсам Искъра изненадващо я среща куцащ момък, четник от разбитата Ботева чета, моли я за хляб и за помощ да се скрие от турските потери. Тя го уговаря да я чака скрит в гората, та на връщане от манастира да му донесе хляб и да му помогне да се скрие, после преминава придошлия Искър с ладията и вече на мръкване стига манастира. Игуменът го няма, калугер чете набързо на детето молитвата, баба Илийца измолва половин пита хляб. С мисъл за очакващия помощта ѝ четник отказва да пренощува в манастира и поема в нощта с детето на ръце обратно към Челопек. При Искъра ладиарят го няма, а веригата на ладията е заключена към забит в земята здрав кол. След продължителни яростни усилия баба Илийца успява да разлати и изтръгне от земята кола. След няколко минути отдих, тя с детето и кола в ладията отплува по мътните вълни и след много мъка достига отсрещния бряг. По пътя през гората среща отново четника, дава му хляба и го повежда към селото с намерение да го скрие в дома си. Разсъмването и зачуващите се вече гласове на ранобудни хора налагат момъкът да изчака в гората до следващата вечер, та по тъмно баба Илийца отново да го намери и да го заведе в дома си. Идващият ден, обаче, носи нови събития. Турска конница и около 300 души въоръжени башибозуци и черкези се придвижват към Искъра и спират срещу изоставена кошара в челопешката гора, където по сведения от Враца била се спуснала от Балкана една чета бунтовници, вероятно с намерение да мине Искъра и да се спаси в голямата Стара планина. Внезапно от кошарата изгърмява пушка и предводителят на конницата пада убит. Последва залп от потерята към гората, а после претърсване, при което е открит в кошарата мъртъв момъкът-четник, който е прострелял предводителя, а после се е самоубил с изстрел в устата.

Полуумрялото внуче на баба Илийца оживява, а баба му, като е разказвала тия събития, говорила е, че вярва, че дължи оздравяването му не толкова на небрежната молитва на калугера, колкото на добрината, която не могла да направи, но искала от сърце да направи.

Почит редактиране

104 години по-късно потомците на легендарната българка и общината почитат паметта ѝ с построяването на къща-музей – нейната къща е възстановена изцяло в първоначалния ѝ вид. Правнучката на баба Илийца – Василка Манчева, е била кмет на село Челопек. Името на баба Илийца носят улици в София (Карта), Враца и други градове.

Външни препратки редактиране