Отваря главното меню
Панелни блокове в Санкт Петербург, Русия.
Панелен блок в Стара Загора. Ясно се виждат границите на отделните бетонни панели.
Панелна сграда по номенклатура Бс 2-69 (или Бс-VIII-НипроИтис-69). Виждат се характерните изнесени навън стълбищни клетки.

Панелен блок (неформ. панелка) е жилищен блок, построен от стандартни стоманобетонни елементи (панели), произведени предварително в специално промишлено предприятие - домостроителен комбинат.

Към края на 80-те години на ХХ век на територията на България са функционирали 30 домостроителни комбината (ДК), произвеждащи елементи за сгради по различни номенклатури.

Български номенклатури за едропанелно жилищно строителствоРедактиране

Първите едропанелни жилищни сгради в България са построени през 1958-59 г. в ж.к. Толстой в София по разработки на Института за типизация и индустриализация на строителството (Нипро ИТИС). След тези експерименти през 1963 г. на Нипро ИТИС и на организациите "Главпроект" и "Софпроект" е възложено да изработят номенклатурата Бс-2-63 (обединена) за 4 и 6 етажа с малко надлъжно междуосие 3.60 м и напречно 2х5.10 м. По тази номенклатура в София е строено в ж.к. Свобода, Дружба 1, Сухата река, Младост 1 и др. Тази номенклатура е използвана от ДК през периода 1963-66 г.Такива панелки има и в квартал "Редута "на улица "Погледец".

На базата на 2-63 (обединена) през 1965 г. ИПП "Софпроект" разработва номенклатурата Бс-VIII-Сф, която вече е за сгради с осем етажа за сеизмични райони. Междуосията са същите, както при предходната. Използвана е в София и в други градове на страната. По нея в София са строени сгради в жилищните комплекси Младост 1, Дружба 1, Света Троица, Гевгелийски, Красна поляна, Илинден и др. Като цяло не получава голямо разпространение. Използването ѝ е прекратено през 1972 г.

През 1964 г. Нипро ИТИС разработва номенклатурата Бс-2-64. Производството на сгради по нея започва в ДК-2 в Земляне и затова тя е по-известна като 2-64 "Земляне". Тя се характеризира с надлъжно междуосие 3.20 м и напречно 2х5.76 м. Най-характерната отличителна черта на тази номенклатура е изнесената напред стълбищна клетка, където се намира асансьорът, който спира на площадките между етажите. Тази номенклатура в този ѝ вид се използва до 1969 г., когато бива преработена от Нипро ИТИС, като ѝ е добавено и междуосие 3.60 м. Тази модификация е известна като Бс-2-69 (в други източници сигнатурата е Бс-VIII-НипроИТИС-69). Това е втората по популярност номенклатура в София, а сгради по нея са строени и в други градове на страната. Използвана е до края на 70-те години.

През 1969 г. ИПП "Софпроект" разработва номенклатурата Бс-69-Сф (в други източници е означена като Бс-V-VIII-Сф), която да замени разработената преди от тях Бс-VIII-Сф. И тази номенклатура предлага надлъжно междуосие 3.60 м, но напречното вече е по-голямо. Това е номенклатурата, по която са построени най-много секции в София, а е доста популярна и в останалите градове на България. Внедрява се в производство през 1972 г. и се използва до ликвидирането на едропанелното строителство в България през първата половина на 90-те години. През годините тя търпи различни модификации (Бс-69-Сф-Уд, БП-87 и т.н.), като се обогатява с различни видове секции (крайни, ъглови и др.) или незначително се променя фасадата (най-вече прозорците на стълбищните клетки).

Вижте същоРедактиране


Външни препраткиРедактиране