Отваря главното меню
Едуард Изгнаника
некоронован наследник на английския престол
Роден: 1016 г.
Починал: 19 април 1057 г. (41 г.)

Едуард Изгнаника (на английски: Edward the Exile) (101619 април 1057) е син на крал Едмънд II, наричан още Желязното ребро, и племенник на крал Едуард Изповедника – предпоследния крал на Англия преди завладяването ѝ от Уилям I Завоевателя.

Наречен е „Изгнаника” понеже прекарва по-голямата част от живота си далеч от Англия, родината на неговите деди.

След смъртта на баща му Англия е завладяна от Дания и по заповед на крал Кнут Велики едва неколкомесечният Едуард заедно с неговия брат Едмунд Етелинг са изпратени в Швеция в двора на Олаф Шьотконунг с нареждането да бъдат убити там без много шум.[1][2] Противно на волята на Кнут обаче, няколко предани царедворци скриват децата и ги завеждат в Киев, където по това време дъщерята на Олаф Шьотконунг Ингегерд Олофсдотер е велика княгиня, според други източници те са отведени в Полша, където управлява вуйчото на Кнут Велики - Болеслав I Храбри.[3]

Младият Едуард се жени за Агата, за чието потекло има доста противоречива и неясна информация като е вероятно тя да е дъщеря или внучка на българския цар Гаврил Радомир. След сватбата двамата отиват да живеят в Унгария и там се раждат трите им деца:

Когато неговият чичо, Едуард Изповедника, научава, че Едуард е жив, го обявява за свой наследник на трона. През 1056 г. Едуард Изгнаника пристига със семейството си в Англия, но така и не успява да си върне законно принадлежащия му престол, тъй като едва стъпил на английския бряг неочаквано умира. Вероятно сред определени кръгове в Англия неговото коронясване е било крайно нежелателно. След неговата смърт, последвана няколко години по-късно от тази на Едуард Изповедника, който не оставя потомство, следва остра борба за престола, и тази криза в крайна сметка довежда до завладяването на Англия от нормандците на Уилям I Завоевателя.

БележкиРедактиране

  1. Onslow, Earl of, The Dukes of Normandy and Their Origin, London, 1945, p.161.
  2. Anderson, Alan O.,Scottish Annals from English Chroniclers, 500 to 1286, London, 1908. p.94.
  3. Michael Anne Guido and John P. Ravilious, "From Theophanu to St. Margaret of Scotland: A study of Agatha's ancestry", Foundations, vol. 4(2012), pp. 81-121.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Édouard l'Exilé“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.