Едуард Краземан

германски генерал

Едуард Краземан (на немски: Eduard Crasemann) е немски офицер, служил по време на Първата световна война и Втората световна война.

Едуард Краземан
германски генерал
Bundesarchiv Bild 101I-785-0287-08, Rommel with his aides.jpg

Звание Генерал от артилерията
Години на служба 1919 – 1918; 1936 – 1945 г.
Служи на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany 1933.svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903-1918).svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование танкови войски
Командвания 15 танкова дивизия
26 танкова дивизия
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Награди Германски златен кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

БиографияРедактиране

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)Редактиране

Едуард Краземан е роден на 5 март 1891 г. в Хамбург, Германска империя. На 11 февруари 1910 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от 46 артилерийски полк. На 18 август 1911 г. получава офицерски ранг. В началото на Първата световна война е командир на батарея. Участва в боевете при Шарлероа, Гюиз, Сейнт Куентин, битката при Марна и последвалото отстъпление към Реймс. На 11 ноември 1914 г. получава командването на 2-ри батальон, а на 25 февруари 1915 г. става адютант на полка. До март 1915 г. участва в окопните боеве на Западния фронт. След това е прехвърлен на Източния фронт, където при боевете в Галация дивизията понася тежки загуби. На 18 август 1915 г. е издигнат в чин първи лейтенант.[1]

Дивизията отново е прехвърлена на запад. От ноември 1915 г. до юни 1916 г. заема част от фронтовата линия северно от Ена. След това 10 корпус, част от който е 46 артилерийски полк е прехвърлен към Източния фронт. Съветската офанзива там е спряна, а през септември и октомври дивизията е изтеглена за възстановяване.[1]

Междувоенен периодРедактиране

През 1919 г. е освободен от военна служба.[2] През 1936 г. се присъединява отново към армията с чин капитан и служи в щаба на ОКХ.

Втора световна война (1939 – 1945)Редактиране

Между 1939 и 1940 г. ръководи 5 батарея от 73-ти артилерийски полк, от 1940 до 1941 г. командва 2-ра рота от 78 артилерийски полк, а в периода 1941 – 1942 г. 33-ти танково-артилерийски полк. През 1942 г. поема командването на 15 танкова дивизия, а след това от 20 април 1943 г. на 116 артилерийски полк.[3] Между 1943 и 1944 г. ръководи 143-то артилерийско командване (Arko 143), а по-късно между 6 юли 1944 и 29 януари[4] 1945 г. командва 26 танкова дивизия. През 1945 г. командва 12 СС корпус.

Пленяване и смъртРедактиране

Пленен е на 16 април 1945 г. и умира в британския затвор Верл на 28 април 1950 г.[2][3]

Военна декорацияРедактиране

Използвана литератураРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
  • ((en)) Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.
  • ((en)) Mitcham, Samuel W.. Rommel's Lieutenants the Men who Served the Desert Fox, France, 1940. Greenwood Publishing Group, 2006. ISBN 0275991857.

БележкиРедактиране

  1. а б Mitcham 2006, стр. 113
  2. а б Mitcham 2007, стр. 188
  3. а б Lannoy 2001, стр. 32
  4. 26 Panzer Division. // www.axishistory.com. Посетен на 9 август 2008 г..

Външни препраткиРедактиране