Едуард Краземан

германски генерал

Едуард Краземан (на немски: Eduard Crasemann) е немски офицер, служил по време на Първата световна война и Втората световна война.

Едуард Краземан
германски генерал
Bundesarchiv Bild 101I-785-0287-08, Rommel with his aides.jpg

Звание Генерал от артилерията
Години на служба 1919 - 1918; 1936 - 1945 г.
Служи на Flag of Germany (1867–1918).svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1921–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование танкови войски
Командвания 15 танкова дивизия
26 танкова дивизия
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Награди Германски златен кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

БиографияРедактиране

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)Редактиране

Едуард Краземан е роден на 5 март 1891 г. във Хамбург, Германска империя. На 11 февруари 1910 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от 46 артилерийски полк. На 18 август 1911 г. получава офицерски ранг. В началото на Първата световна война е командир на батарея. Участва в боевете при Шарлероа, Гюиз, Сейнт Куентин, битката при Марна и последвалото отстъпление към Реймс. На 11 ноември 1914 г. получава командването на 2-ри батальон, а на 25 февруари 1915 г. става адютант на полка. До март 1915 г. участва в окопните боеве на Западния фронт. След това е прехвърлен на Източния фронт, където при боевете в Галация дивизията понася тежки загуби. На 18 август 1915 г. е издигнат в чин първи лейтенант.[1]

Дивизията отново е прехвърлена на запад. От ноември 1915 г. до юни 1916 г. заема част от фронтовата линия северно от Ена. След това 10 корпус, част от който е 46 артилерийски полк е прехвърлен към Източния фронт. Съветската офанзива там е спряна, а през септември и октомври дивизията е изтеглена за възстановяване.[1]

Междувоенен периодРедактиране

През 1919 г. е освободен от военна служба.[2] През 1936 г. се присъединява отново към армията с чин капитан и служи в щаба на ОКХ.

Втора световна война (1939-1945)Редактиране

Между 1939 и 1940 г. ръководи 5 батарея от 73-ти артилерийски полк, от 1940 до 1941 г. командва 2-ра рота от 78 артилерийски полк, а в периода 1941-1942 г. 33-ти танково-артилерийски полк. През 1942 г. поема командването на 15 танкова дивизия, а след това от 20 април 1943 г. на 116 артилерийски полк[3]. Между 1943 и 1944 г. ръководи 143-то артилерийско командване (Arko 143), а по-късно между 6 юли 1944 и 29 януари[4] 1945 г. командва 26 танкова дивизия. През 1945 г. командва 12 СС корпус.

Пленяване и смъртРедактиране

Пленен е на 16 април 1945 г. и умира в британския затвор Верл на 28 април 1950 г.[2][3]

Военна декорацияРедактиране

Използвана литератураРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
  • ((en)) Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.
  • ((en)) Mitcham, Samuel W.. Rommel's Lieutenants the Men who Served the Desert Fox, France, 1940. Greenwood Publishing Group, 2006. ISBN 0275991857.

БележкиРедактиране

  1. а б Mitcham 2006, стр. 113
  2. а б Mitcham 2007, стр. 188
  3. а б Lannoy 2001, стр. 32
  4. 26 Panzer Division. // www.axishistory.com. Посетен на 9 август 2008 г..

Външни препраткиРедактиране