Едуард Чех
Едуард Чех (на чешки: Eduard Čech) е чешки математик.
| Едуард Чех Eduard Čech | |
| чешки математик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Прага, Чехия |
| Националност | чех чешко |
| Учил в | Карлов университет Торински университет |
| Научна дейност | |
| Област | проективна геометрия, комбинаторна топология, хомологията, многообразие, хомотопически групи на пространство, относителна хомология, компактификация на регулярни топологични пространства на Стоун-Чех |
| Работил в | Карлови университет, Торински университет, Масариков университет, Принстънски университет |
| Известен с | компактификация на регулярни топологични пространства на Стоун-Чех |
| Едуард Чех в Общомедия | |
Биография редактиране
Едуард Чех е роден на 29 юни 1893 година като четвърто дете в семейството на полицая Ченек Чеш (Čenek Čech) и Ана Клеплова (Anna Kleplova) в Страчов (Stračov) в североизточна Бохемия. Посещава гимназия в Храдец Кралове, където проличава математическият му талант и той решава, че иска да стане учител по математика. [1]
Следва във факултета по философия на Карловия университет в Прага от 1912 година, с цел да стане учител по математика. Има слаб интерес по физика, поради което избира курсове от областта на математиката и дескриптивната геометрия. Чех изучава математически материали, които са на много по-високо ниво от курсовете му и прекарва много време в математическата библиотека. [1]
Следването му е прекъснато от Първата световна война и въпреки че успява да завърши три години от обучението си, той е призован в австро-унгарската армия през 1915 година. Чех прекарва три години в армията, където учи италиански, немски и руски в свободното си време. Когато войната свършва през 1918 година, той се връща в Карловия университет и завършва образованието си, което му позволява да преподава математика в училище. [1]
Чех започва да преподава в пражки училища, но продължава научната си дейност и получава докторска степен по математика през 1920 година. Интересът му към ново поле на математиката – проективна геометрия – води до първата му научна статия, публикувана през 1921 година. През същата година той получава стипендия от Министерството на образованието да отиде в Италия и да продължи изследванията си заедно с Гуидо Фубини в Торинския университет. Чех развива изследователска дейност там през 1921 и 1922 година и впечатлява Фубини, който го кани да участва в съвместен проект за писане на монография за проективна геометрия. Тази съвместна работа е издадена в два тома през 1926 и 1927 година. Сътрудничеството е много успешно и двамата пишат друг важен текст заедно, който е издаден през 1931 година. [1]
След като напуска Италия през 1922 година, Чех пише хабилитационния си труд и става доцент в Карловия университет в Прага. Тази длъжност е неплатена, поради което той продължава да преподава в пражките училища, за да изкарва прехраната си. През 1923 година Чех е назначен за извънреден професор в създадения през 1920 година Масариков университет в Бърно. Там той преподава анализ и алгебра и става пълен професор. [1]
Чех има интерес в областта на геометрията, но е назначен за ръководител на катедрата по анализ в Масариковия университет, тъй като е назначен на мястото на починалия Матиаш Лерх, а катедрата по геометрия бива ръководена от Херберт Зайферт. Вследствие на преподавателската му дейност в тези две области, Чех става експерт в тях. [1]
Благодарение на разширените му математически интереси, до известна степен разширени принудително от преподавателските му задължения, Чех се заинтересова от топология и става един от най-изявените експерти по комбинаторна топология. Написаните от полски математици научните трудове на тема топология в новия журнал Fundamenta mathematicae го впечатляват много силно. Ранният му интерес в топологията е в хомологията – тема, по която публикува труд през 1932 година и доказва теореми за дуалността в многообразието. Целта му е в този научен труд е да съвмести общата топология с алгебричната топология. В него Чех въвежда понятието „проективна граница“. Днес темата е известна под името „Теория на хомологията на Чех“. [1]
На международния конгрес на математиците в Цюрих през 1932 година, Чех въвежда понятието хомотопически групи на пространство. Те са независимо изследвани от Витолд Хуревич. Две години по-късно Чех разширява работата си по хомология до относителна хомология. След като чува презентацията на резултатите от изследванията на Чех на конференция по комбинаторна топология в Москва, Соломон Лефшец го кани да посети Принстънския университет. Чех осъществява посещението през 1935 – 1936 година. [1]
Чех е повлиян от работата на Павел Сергеевич Алаксандров и Павел Самуилович Урисон и организира семинар по топология в Бърно през 1936 година, който води до създаването на 26 научни труда за три години. Един от тях е неговият труд от 1937 година On bicompact spaces, който въвежда това, което днес се нарича компактификация на регулярни топологични пространства на Стоун-Чех. В On bicompact spaces Чех изследва топологични пространства, които Андрей Николаевич Тихонов въвежда през 1930 година и се превръща в много важен инструмент на общата топология и на някои клонове от функционалния анализ. [1]
Бърновският семинар на Чех е спрян когато чешките университети са затворени при избухването на Втората световна война. Чех се опитва да продължи работата си въпреки войната си и участниците в семинара се срещат в апартамента на Б. Поспишил до 1941 година, когато Поспишил е арестуван от Гестапо. [1]
Въпреки трудностите, които Чех среща по време на Втората световна война, той работи много време по книгата си „Топологически пространства“ (Topological spaces), която по-късно пренаписва и публикува през 1959 година. През 1945 година, след края на Втората световна война, Чех се връща в Карловия университет в Прага и започва административна кариера. Преди началото на войната Чех е започнал да организира курсове за учители в Бърно. Той има пламенна увереност в необходимостта от подобрение на преподаването на математика на всички нива и решава да се опита да подобри начина, по който математика се преподава в училищата. Използва опита си с учители за организирането писането на поредица от учебници по математика. Участва в училищни реформи и ръководи комисия, чиято цел е да създаде нова учебна програма по математика за училищата. [1]
Чех става директор на Института по математически изследвания към Чешката академия на науките през 1947 година, директор на Централния математически институт през 1950 година и директор на Чешката академия през 1952 година. През същата година се връща в Карловия университет в Прага, за да оглави новия му математически институт. През 1950-те години интересите му в математиката се насочват към диференциалната геометрия и след дупката, създадена от годините на войната, той започва да публикува отново научни трудове, пишейки 17 по тази тема. През 1956 година е назначен за първия директор на Математическия институт към Карловия университет в Прага. Здравето му започва да се влошава, но дори когато вече е тежко болен успява да извърши две важни дейности за чешката математика – създава журнала Commentationes Mathematicae Universitatis Carolinae, чийто първи брой е издаден през 1960 година, и дава идеята за организирането на международна конференция на тема топология в Прага. Конференцията се провежда през 1961 година под името Симпозиум на общата топология и връзките ѝ с модерните анализ и алгебра. От тогава насам на всеки пет години се провежда Пражки топологически симпозиум (Prague Topological Symposium). Чех почива на 15 март 1960 година в Прага. [1]
Характерът на Чех е такъв, че винаги когато работи върху нещо от математиката, той се опитва да постигне детайлно разбиране на темата. В резултат на това дори по теми извън полетата на научната му дейност той има широки познания и поглед в дълбочина в много други дялове на математиката. Тази черта от характера има последствия и за личния му живот. Въпреки че не е надменен и говори безпроблемно с хора с малко формално образование, той очаква от колегите си професори същите качества, с които разполага самият той. Това не допринася за гладки отношения с някои хора, тъй като Чех не е дипломатичен, а доста прям при изказването на мнения. [1]
Публикации редактиране
- Čech, E. Les groupes de Betti d'un complexe infini. Fundamenta Mathematicae. Т. 25. 1935. с. 33 – 44.
- Čech, E. Multiplications on a complex. Ann. of Math. Т. 37. 1936. с. 681 – 697.
- Čech, E. On bicompact spaces. Ann. of Math. Т. (2)38. 1937. с. 823 – 844.