Едуар Молинаро
Едуар Молинаро (на френски: Édouard Molinaro) е френски кинорежисьор, сценарист.[1]
Едуар Молинаро Édouard Molinaro |
|
---|---|
френски режисьор и сценарист | |
![]() |
|
Роден | |
Починал |
Париж, Франция |
|
|
Националност |
![]() |
Филмова кариера | |
Активност | 1946 – 2013 |
|
|
Уебсайт | |
Едуар Молинаро в Общомедия |
БиографияРедактиране
Роден е на 13 май 1928 г. в Бордо, Франция. От млад става филмов фен и участва в много конкурси на любителски късометражни филми.
Първият му филм е издаден през 1957 г. и получава положителен отговор от критиците. След още няколко филма в началото на 1960-те години той става известен режисьор. През 1961 г. е член на журито на филмовия фестивал в Кан. Няколко комедии, включително два филма със звездата от 1960-те години Луи дьо Фюнес, утвърждават позицията му на успешен режисьор.
През 1978 г. заснема филма „Клетка за луди“, който получава Златен глобус през 1980 г. за най-добър чуждоезичен филм. Номиниран е за „Оскар“ за режисура и написването на сценария.
Едуар Молинаро умира на 85-годинишна възраст в Париж на 7 декември 2013 г. в резултат на белодробна недостатъчност.
Избрана филмографияРедактиране
година | филм | оригинално заглавие | бележки |
---|---|---|---|
1959 | Свидетел в града | Un témoin dans la ville | |
1964 | Лов на мъже | La Chasse à l’homme | |
1967 | Оскар | Oscar | |
1969 | Замразеният | Hibernatus | |
1969 | Моят чичо Бенжамен | Mon oncle Benjamin | |
1973 | Досадникът | L’Emmerdeur | |
1976 | Дракула – баща и син | Dracula père et fils | |
1980 | Съблазнителите | Les seducteurs | |
1988 | Вляво от асансьора | À gauche en sortant de l’ascenseur |