Отваря главното меню

Едуин „Бъз“ Олдрин (на английски: Edwin „Buzz“ Aldrin) e американски астронавт, пилот на лунния модул на Аполо 11 и вторият човек стъпил на Луната, след командира на кораба Нийл Армстронг.

Едуин Олдрин
Edwin Aldrin
американски астронавт

Роден
20 януари 1930 г. (89 г.)

Националност Flag of the United States.svg САЩ
Образование Масачузетски технологичен институт
Военна академия на Съединените щати
Кариера в космонавтиката
Професия боен пилот
Звание полковник от USAF
Престой в космоса 12 дни 1 час 53 минути и 06 сек
Селекция Група NASA-3 (1963)
Мисия Джемини 12, Аполо 11
Емблема Gemini 12 insignia.png Apollo 11 insignia.png
Активна дейност до март 1972 г.

Подпис Buzz Aldrin Autograph.svg
Уебсайт www.buzzaldrin.com
Едуин Олдрин в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Едуин Олдрин е роден на 20 януари, 1930 г. в Глен Ридж, Ню Джърси и израства не далече в Монтклеър. Баща му е армейски офицер. Прякора му „Бъз“ се заражда в детството му и през 1988 той го възприема като официалното си име[1].

ОбразованиеРедактиране

Олдрин завършва колежа Montclair High School в Ню Джърси през 1946 г. Получава бакалавърска степен от Американската военна академия в Уест Пойнт, Ню Йорк през 1951 г., завършвайки трети по успех от целия випуск. През 1963 г. защитава докторат по астронавтика в Масачусетският технологичен институт. [2]

Личен животРедактиране

Олдрин е бил женен три пъти. От първата си съпруга Джоан Арчър има три деца: Джеймс, Джанис и Андрю. От следващите си два брака няма деца. С третата си съпруга Луис Кенън се развежда на 15 юни 2011 г. в Лос Анджелис, Калифорния. Олдрин е и старейшина в презвитерианска църква. Няколко седмица преди полета на „Аполо 11“ астронавтът се е срещнал със своя пастор, Дийн Удръф, и го е помолил за съвет относно това как да отбележи лунното кацане.

По време на полета си Олдрин взел малко хляб, вино, както и сребърен бокал като част от малкия личен багаж, който се полага на всеки астронавт преди полет.

По-късно Олдрин ще отбележи: „Интересно е да си мислим, че първото питие, което изпито от човек на Луната, както и първата храна, изядена от човек там, са всъщност елементите на Светото Причастие“.

Военна кариераРедактиране

След дипломирането си в Уест Пойнт, Олдрин получава квалификация „боен пилот“ и звание лейтенант от USAF. Изпратен е в Корея. Извършва 66 бойни полета на реактивен изтребител F-86 Sabres и постига две въздушни победи над противникови МиГ-15. На 8 юни 1953 г. по време на бойна мисия, Олдрин заснема с кинокамерата си катапултирането на руски пилот, който напуска разрушения си изтребител. За кратко време кадрите обикалят света и са пряко доказателство, че в корейските самолети воюват руски пилоти, въпреки официалните версии на Москва, че това не е така. След края на военните действия, Олдрин става инструктор в авиобазата Нелис, Невада. От 1955 г. е командир на 22-ра бойна ескадрила, базирана в Битбург, Германия. Лети на изтребител F-100 Супер сейбър. От август 1971 до март 1972 г. е командир на школата за тест пилоти в авиобазата Едуардс, Калифорния. Поради влошено здравословно състояние, подава оставка през март 1972 г.

Служба в НАСАРедактиране

 
Група NASA-3 (1963). Олдрин е първият седнал от ляво

Докторската дисертация на Олдрин прави голямо впечатление на ръководителите на НАСА и той е избран за астронавт на 17 октомври 1963 г., Астронавтска група №3.

Програма ДжеминиРедактиране

Първото си назначение получава като пилот в дублиращия екипаж на Джемини 9А. Първия си полет в космоса осъществява от 11 до 15 ноември 1966 г. като пилот на Джемини 12. По време на тази мисия, Олдрин извършва три космически разходки с обща продължителност 5 часа и 30 минути – абсолютен рекорд, неподобрен в продължение на повече от четири години.

Програма АполоРедактиране

 
Олдрин на повърхността на Луната сниман от Нийл Армстронг
 
Стъпка на Олдрин на повърхността на Луната

През април 1967 г. Олдрин получава назначение в Програмата Аполо. След продължителни консултации между ръководството на НАСА и вече определените командири на мисии, той е включен като пилот на командния модул в дублиращия екипаж на Аполо 8 и пилот на лунния модул в основния екипаж на Аполо 11. След като на 14 април 1969 г. НАСА обявява решението си първото кацане на Луната да се осъществи от Аполо 11, става ясно, че Е. Олдрин ще бъде втория човек в света стъпил на нейната повърхност. Това става факт на 21 юли същата година, когато той напуска лунния модул четвърт час след командира на мисията Нийл Армстронг. На лунната повърхност Олдрин експериментира различни начини на придвижване и открива, че най-икономични са т. нар. „подскоци на кенгуру“, които впоследствие стават стандарт при всички следващи посетители на Луната. Времетраенето на лунната разходка на астронавта е 2 часа и 15 мин.

ПолетиРедактиране

Едуин „Бъз“ Олдрин е летял в космоса като член на екипажа на две мисии:

Космически полети на Едуин „Бъз“ Олдрин
Дата КК Емблема на мисията Функции Продължителност
1 11 ноември 1966 Джемини 12 Пилот 3 денонощия 22 часа 34 мин 31 сек.
2 16 юли 1969 Аполо 11 Пилот на лунния модул 8 денонощия 3 часа 18 мин 35 сек.
Сумарно време в космоса – 12 денонощия 01 час 53 минути и 06 сек[3].

След НАСАРедактиране

През юли 1971 г. Едуин Олдрин напуска НАСА, а през март 1972 г. – USAF. След това през останалата част на 70-те се бори с депресия и алкохолизъм. До края на десетилетието след успешно лечение се възстановява[4]. Оттогава се занимава активно с популяризирането на изследването на космоса и извънземния туризъм[5].

Заедно с автора Джон Барнс, Олдрин е побликувал два научно-фантастични романа – „Среща с Тибър“ (1996) и „Завръщането“ (2000).

Награди и отличияРедактиране

Военни отличияРедактиране

Граждански награди и отличияРедактиране

  •   Президентски медал на свободата;
  • Международна награда „Робер Колие“;
  • Мемориал „Робърт Годард“;
  • Международна награда „Хармън“.

В негова чест са наречениРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Aldrin, Buzz. Magnificent Desolation Harmony Books 2009. ISBN 978-0-3007-46345-6
  2. www.jsc.nasa.gov
  3. www.astronautix.com
  4. Aldrin, Buzz. Magnificent Desolation: The Long Journey Home from the Moon. Harmony, 2009.
  5. buzzaldrin.com

Външни препраткиРедактиране