Едуин Хърбърт Хол (7 ноември 1855 – 20 ноември 1983) е американски физик, най-известен с откриването на наречения в негова чест ефект на Хол. Той провежда множество термоелектрични изследвания и пише учебници по физика и лабораторни ръководства. Хол открива ефекта, носещ името му през 1878г. докато работи върху доктората си по физика[1]. Експериментът се състоял от фиксирането тънък лист злато върху стъклена плоча в различни точки по неговата дължина. По-късно той включил много различни материали – проводници и полупроводници. Ефектът представлявал поява на потенциална разлика (напрежение на Хол) между противоположните страни на тънък лист от проводников или полупроводников материал (елемент на Хол) , по който протича електрически ток. Това напрежение се поражда от магнитно поле, перпендикулярно на Хол елемента. Съотношението на това напрежение към силата на протичащия ток е известно като Хол съпротивление и е характеристика на материала, от който е елемента. През 1880 резултатите от експеримента са публикувани като докторска теза в American Journal of Science и Philosophical Magazine.

През 1895 Хол е назначен за професор по физика в Харвард. Пенсионира се през 1921, а през 1938 почива в Кембридж, Масачузетс, САЩ.

В присъствието на силни магнитни полета при ниски температури може да се наблюдава квантовият ефект на Хол, който се проявява в квантуването на съпротивлението на Хол.

ИзточнициРедактиране

  1. Bridgman, P. W.. Biographical Memoir of Edwin Herbert Hall. National Academy of Sciences, 1939.

Външни препраткиРедактиране