Ейми Уайнхаус

Ейми Уайнхаус (на английски: Amy Winehouse) е британска певица и авторка на песни. Добива популярност със специфичния си стил на пеене, съчетаващ джаз, соул, фънк, рок, блус и R&B.

Ейми Уайнхаус Amy Winehouse
британска певица
Родена	14 септември 1983 г. Великобритания
Починала	23 юли 2011 г. Великобритания
Погребана	Великобритания
Музикална кариера
Стил	соул, ритъм и блус, джаз, блус, реге, ска
Инструменти	китара, комплект барабани, вокал
Глас	контраалт
Активност	2000 – 2011
Лейбъл	„Юнивърсъл Мюзик Груп“, „Айлънд Рекърдс“, „Репъблик Рекърдс“
Семейство
Уебсайт	amywinehouse.com Страница в IMDb
Ейми Уайнхаус в Общомедия

Дебютният ѝ албум „Frank“ (2003) е обявен за успешен по телевизията, одобрен от критиците във Великобритания и е номиниран за „Mercury Prize“. Следващият ѝ албум „Back to Black“ (2006) достига до 6 номинации на награди Грами и печели 5 от тях, правейки нов рекорд за най-много спечелени награди Грами от жена за нощ. „Back to Black“ превръща Уайнхаус в първия британски изпълнител с 5 награди, включително 3 от Големите четири: „Най-добър нов изпълнител“, „Запис на годината“ и „Песен на годината“. На 14 февруари 2007 г. Ейми печели „Brit Award“ за „Най-добра британска изпълнителка“, въпреки че е номинирана и за „Най-добър британски албум“. Печели „Ivor Novello Award“ три пъти – първата през 2004 г. за „Най-добра съвременна песен“ (музика и текст) за „Stronger than me“; втората през 2007 г. отново за „Най-добра съвременна песен“ с „Rehab“; третата награда Ейми печели през 2008 г. за „Най-добра песен“ (музика и текст) с „Love is a losing game“. Този албум е на трето място по продажби в Обединеното кралство.

Произход и ранни години

Уайнхаус е родена в северен Лондон в еврейско семейство, което споделяло любовта си към джаза. Отгледана е в четиричленно семейство: баща Мичъл (шофьор на такси), майка Джанис (фармацевт) и по-голям брат Алекс. Мичъл често си припявал вкъщи, още по-често пеел Франк Синатра на малката Ейми, което се превърнало в толкова голямо хоби за малкото момиче, че на учителите им било доста трудно да я накарат да спре да пее в час.

Когато става на девет години, баба ѝ Синтия предлага на Ейми да се запише в театралното училище „Susi Earnshaw“ за допълнителни тренировки. На десет години Ейми сформира рап група, наречена „Sweet 'n' Sour“ с приятелката си Джулиет Ашби. Уайнхаус посещава театралното училище четири години, след което се насочва към друго такова – „Sylvia Young Theatre School“, откъдето се твърди, че е изключена (на четиринайсет години) поради това, че „не съсредоточава усилията си към себе си“ и си слага обеца на носа. С други деца от „Sylvia Young Theatre School“ тя се появява в шоуто „The Fast Show“ през 1997 г. След това започва да посещава „BRIT School“ в Селхърст, Кройдън, както и „Southgate School“ и „Ashmole School“.

Кариера

Първи стъпки

След като си играе с китарата на брат си, Уайнхаус получава своята първа китара, когато е на 13 и започва да пише музика година по-късно. Скоро след това започва работа, включително и като шоубизнес журналист за „World Entertainment News Network“, пеейки в джаз банда. Тогавашният ѝ приятел Тейлър Джеймс изпраща демо касетата и на човек от A&R.

Начални постижения

На концерт през юли 2004 г.

Дебютният албум на Уайнхаус, „Frank“, е пуснат на 20 октомври 2003 г. Издаден е главно от Салаам Реми. Много от песните са вдъхновени от джаза. Освен двата кавъра в него, всички песни са написани от Уайнхаус. Албумът получава положителни отзиви и комплименти за „съвременния критичен поглед“ на текстовете. „Frank“ довежда до сравнения на гласа на Ейми с гласове като тези на Сара Вон и Мейси Грей. Албумът достига до много високо ниво в „UK Album Chart“ през 2004 г., когато е и номиниран за „BRIT Awards“ в категориите за „Британска соло изпълнителка и за най-добър клип“. „Frank“ дори достига платинени продажби. По-късно, през 2004 г., Ейми печели „Ivol Novello Award“ за „Най-добра съвременна песен“ (Stronger Than Me), за която получава помощ от Салаам Реми. През същата година Ейми участва във фестивала в Гластънбъри, в Jazzworld Stage и V Festival. След пускането на албума Уайнхаус коментира, че е „само 80% зад албума“ заради някои миксирани рекорди, които тя не харесва.

Международен успех

В контраст с повлияния от джаза първи албум, Уайнхаус се фокусира върху момичешките групи от 1950-те и 60-те години. Тя наема дългогодишната банда на нюйоркската певица Шарън Джоунс „Dap-Kings“, като иска от тях бъдат с нея в студиото и на изпълнения ѝ на живо. През май 2006 г. демо парчетата на Ейми Уайнхаус „You Know I’m No Good“ и „Rehab“ се появяват в радио шоуто на Марк Ронсън (East Village Radio). Това са първите нови песни, пуснати в радио ефира след пускането на „Pumps“ и са били предназначени за втория ѝ албум. 11-траковият аблум е направен изцяло от Салаам Реми и Ронсън. Не след дълго рекламите на „Back to Black“ започват и в началото на октомври 2006 г. официалният сайт на Ейми е обновен с неиздавани песни.

„Back to Black“ е издаден във Великобритания на 30 октомври 2006 г. Той достига до първото място в „UK Album Chart“ много пъти и до седмо място в „Billboard 200“ в САЩ. До 25 октомври албумът се доближава 5 пъти до платинени продажби и става най-продаваният албум за 2007 г. Марк Ронсън, който издава албума, казва в интервю от 2010 година, че Ейми е помагала с откровените си мнения относно работата му по албума.

Албумът съдържа няколко песни. Първото парче „Rehab“ излиза на 23 октомври 2006 г. изцяло с помощта на Ронсън. Песента отива на седмо място във Великобритания, а след това и на девето място в „Billboard Hot 100“, малко след като Ейми я изпълнява на наградите на MTV. Списание „Time“ обявява песента за една от „Десетте най-добри песни за 2007“, като я поставя на първо място. Писателят Джош Тайрънгил благодари на Уайнхаус за доверието и добавя: „Тя е бъбрива, забавна, огнена и дори малко луда. Невъзможно е човек да не бъде прелъстен от оригиналността ѝ.“ През 2007 г. Джей Зи миксира песента, като добавя ново звучене.

В Бостън през 2007 г.

Второто парче от албума е „You Know I’m No Good“. Излиза на 8 януари 2007 г. и автоматично отива на 18-о място в британския чарт. Песента „Back To Black“ излиза на 30 април 2007 г. и достига до 25-о място. На 10 декември 2007 г. излиза последното парче от „Back to black“ – „Love Is A Losing Game“.

Турнето на Уайнхаус обаче не минава добре. През ноември 2007 г., точно първата вечер на 17-дневното турне, е съсипана. Музикалните критици от „Birmingham Mail“ споделят, че „това беше една от най-тъжните вечери в живота ми. Видях извънредно талантливата певица, обляна в сълзи, да крещи към публиката, препъвайки се на сцената“. Останалите концерти минават по същия начин, докато Ейми накрая съобщава на 27 ноември 2007 г., че изпълненията ѝ са отменени до края на годината по съвет на лекар.

До края на годината Ейми Уайнхаус печели много признания и награди. Тя печели Грами през 2008 г. в категориите „Запис на годината“, „Песен на годината“ и „Най-добро женско представяне“ за сингъла „Rehab“. Албумът ѝ „Back to Black“ е номиниран за „Албум на годината“ и печели награда за „Най-добър поп вокал“. Продуцентът Марк Ронсън, който работи с Ейми, печели наградата „Продуцент на годината“. Певицата също печели Грами за „Най-добър нов артист“. Това спечелва на Уайнхаус място в книгата на Рекордите на Гинес за най-много спечелени Грами от британска певица. Тя изпълнява „You Know I’m No Good“ и „Rehab“ на церемонията по сателит, понеже визата ѝ пристига много късно. Номинациите през декември водят до 48%-ово повишаване на продажбите на албума „Back to black“ в САЩ.

На 13 януари 2008 г. Уайнхаус изпълнява „Valerie на BRIT Awards“, а след това и „Love Is A Losing Game“. Тя призова тълпата „извикайте за моя Блейк“.

„Amy Winehouse – The Girl Done Good: A Documentary Review“ – 78-минутно DVD излиза на 14 април 2008 г. Документалният филм включва интервю с хора, познаващи Ейми от малка, хора които са ѝ помогнали да успее, джаз експерти, както и музикални и поп специалисти.

Ейми Уайнхаус оказва влияние върху нарастването на популярността на жените соло изпълнителки и съживява британската музика. Отличителният ѝ стил се е превърнал в муза за модни дизайнери като Карл Лагерфелд.

Проблемите на певицата с наркотиците и алкохола, също така и самоунищожителното ѝ поведение, се превръщат в редовна тема за таблоидите от 2007 г. Тя и бившият ѝ съпруг Блейк Фийлдър – Сивил имат проблеми със закона, което допринася за неговия престой в затвора. През 2008 г. Ейми се сблъсква и със здравословни проблеми, които застрашават не само кариерата, но и живота ѝ.

Личен живот

Ейми страда от булимия от ранна възраст. През последните няколко години от живота ѝ папараците не спират да публикуват снимки на Ейми. Певицата дори се сдобива с ограничителна заповед да стоят далеч от нея. Съдът забранява на агенция за папараци да я следи. Фотографите също имат забрана да я снимат на по-малко от 100 метра от дома ѝ, също и да правят снимки на дома ѝ, както и на дома на приятелите и семейството ѝ.

Смърт

На 23 юли 2011 г. Ейми е открита мъртва в апартамента си в Лондон. След аутопсията не са дадени причини за смъртта. На 23 август 2011 г. излизат резултатите от направените токсикологични тестове. Според тях в кръвта на певицата няма следи от наркотици, а от алкохол. Бащата на Ейми Мич Уайнхаус откровено споделя, че дъщеря му все още е имала проблеми с алкохола и не е успявала да контролира страстта си към него след няколкоседмично въздържание. Тленните ѝ останки са кремирани в Лондон на 26 юли 2011 г.

Знаци на почит пред дома на Ейми на Камдън Скуеър в дните след смъртта ѝ на 23 юли 2011 г.

Дискография

Студийни албуми

• 2003 – „Frank“
• 2006 – „Back to Black“

Компилации

• 2011 – „Lioness: Hidden Treasures“

Live албуми

• 2012 – „Amy Winehouse at the BBC“

Видеоалбуми

• 2007 – „I Told You I Was Trouble: Live in London“
• 2007 – „In Concert 2007“

Сингли

• 2003 – „Stronger Than Me“
• 2004 – „Take the Box“
• 2004 – „In My Bed/You Sent Me Flying“
• 2004 – „Fuck Me Pumps/Help Yourself“
• 2006 – „Rehab“
• 2007 – „You Know I'm No Good“
• 2007 – „Back to Black“
• 2007 – „Tears Dry on Their Own“
• 2007 – „Love Is a Losing Game“
• 2011 – „Body and Soul“
• 2011 – „Our Day Will Come“

Видеоклипове

Видеоклип	Премиера	Албум
Stronger than me	2003	Frank
Take the box	2003	Frank
In my bed	2004	Frank
Fuck me pumps	2004	Frank
Rehab	2006	Back to black
You know I'm no good	2007	Back to black
Back to black	2007	Back to black
Tears dry on their own	2007	Back to black
Love is a losing game	2007	Back to black
Just friends	2008	Back to black
Body and soul	2011	Lioness: Hidden treasures
Our day will come	2011	Lioness: Hidden treasures

Външни препратки

• ((en)) Официална страница
• Back to Black в YouTube