Отваря главното меню

Екатерина Щерева Арнаудова е българска революционерка, деятелка на Върховния македоно-одрински комитет.

Екатерина Арнаудова
българска революционерка

Родена
Починала
Екатерина Арнаудова в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Дончо Златков, Екатерина Арнаудова и Дедото.

Екатерина Арнаудова е родена в 1874 година в село Либяхово, тогава Османската империя.[1] [2] Според краеведа Атанас Панчелиев, тя е родена на 20 февруари 1870 година, като се позовава на датата посочена в некролога ѝ.[3] Тя е второто дете в семейството на Щерю Воденичаров Арнаудов – преселник от град Янина, и съпругата му Мария Плячкова. Има още трима братя (Илия, Димитър и Пандо) и една сестра – Магда.

Омъжва се рано за човек от съседното село Гайтаниново. По примера на двамата си братя около юли 1895 г., когато в нейното родно село загива старият войвода Георги Христов Маламата, се присдъединява към Върховния комитет. В продължение на около 7 години броди с четите на петричкия войвода Дончо Златков (1865 – 1918), на капитан Йордан Трифонов (1869 – 1910) и на запасния поручик Сотир Янакиев (1876 – 1940).[4] Комитското и име е Катина, но четниците я наричат още Арнаутчето. Взема участие в сражения из Пирин и Осогово по време на Горноджумайското въстание. За проявения героизъм в боя при Кресна получава прозвището Безстрашната Пиринска четничка.

В края на XIX век Екатерина Арнаудова се установява да живее в София. Там има и собствен дом на улица „Опълченска“ № 18. Работи за кратко при руския дипломатически агент Юрий Бахметиев. По препоръка на съпругата му посещава редовно Александровската болница и усвоява медицинските грижи за болни.

През август 1903 г. се включва в Илинденско-Преображенското въстание в Скопския вилает. Там освен медицински умения демонстрира и боен опит в сражение срещу турците при местността Меркез, Кумановско.

В Балканската война през 1912 г. е знаменоска на сформираната в София Неврокопска опълченска дружина, която по-късно е преименувана на Трета рота на Одринската опълченска дружина. Участва в освобождението на Неврокоп.

В следвоенният период се грижи за бежанците от Македония. От 1923 г. до 1947 г. е деен член на взаимоспомагателната и културно-просветна организация „Илинден“. През 1937 – 1938 г. посещава Божи гроб. На връщане се отбива в родното си село, прави дарения на местната църква, подпомага финансово нуждаещи се, а самата тя си осиновява няколко деца.[5] Хората от уважение започват да я наричат Баба Хаджийка.

Арнаудова умира на пределна възраст в София на 30 март 1958 година.[6]

БележкиРедактиране

  1. Списание „Македония“, бр. 2, април 1903 г., стр. 29.
  2. Туртуриков, Г., Т. Туртурикова. Юначните дъщери на българската бойна слава. Абагар, 2016. с. 218.
  3. Панчелиев, Атанас "Комитката от село Либяхово", Изд. Ирин-Пирин, 2008, стр.8
  4. „Илюстрация Илинден“, година V, книга 7 – 8, София, 1933 г., стр. 32
  5. Туртуриков, Г., Т. Туртурикова. Юначните дъщери на българската бойна слава. Абагар, 2016. с. 219.
  6. Жените и ВМРО, Екатерина Арнаудова, Пиринската Четничка.