Екваториална Гвинея

държава в Централна Африка

Екваториална Гвинея (на испански: República de Guinea Ecuatorial) е държава в Централна Африка, разположена близо до Екватора, край брега на Гвинейския залив на Атлантическия океан. Разположена е върху континента и на островите Биоко, Кориско, Анобон и други. Столицата на Екваториална Гвинея е град Малабо. Площта на страната е 28 051 km². Екваториална Гвинея е с население от 1 679 172 души. (2022 г.)

Република Екваториална Гвинея
на испански: República de Guinea Ecuatorial
на френски: République de Guinée équatoriale
на португалски: República da Guiné Equatorial
      
Девиз: Unidad, Paz, Justicia
„Единство, мир и справедливост“
Химн: Caminemos pisando las sendas de nuestra inmensa felicidad
Местоположение на Екваториална Гвинея
Местоположение на Екваториална Гвинея
География и население
Площ28 051 km²
(на 141-во място)
Водинезначителен%
Климаттропичен
СтолицаМалабо
Най-голям градБата
Официален език
Религия88,7% християнство
5% нерелигиозност
4% ислям
1,7% местни вярвания
0,6% други религии
Демонимекваториал-гвинеец
Население (2022)1 679 172
(на 154-то място)
Население (2018)1 308 975
Гъстота на нас.45,2 души/km²
Градско нас.73,1%
(на 65-о място)
Управление
Формаунитарна президентска република
ПрезидентТеодоро Нгема
ВицепрезидентТеодоро Обианг
ОрганизацииООН, Африкански съюз
Законодат. властПарламент
Горна камараСенат
Долна камараКамара на депутатите
История
Независимост12 октомври 1968 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)27,959 млрд. щ.д.[1]
(на 148-о място)
БВП на човек (ППС)18 127 щ.д.[2]
БВП (ном., 2022)16,012 млрд. щ.д.
(на 133-то място)
БВП на човек (ном.)8462 щ.д.
ИЧР (2021)0,596 (среден)
(на 145-о място)
Прод. на живота58,4 години
(на 178-о място)
Детска смъртност85,3/1000
(на 54-то място)
Грамотност87%
(на 102-ро място)
ВалутаCFA франк (XAF)
Други данни
Часова зонаWAT (UTC+1)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOGQ
Интернет домейн.gq
Телефонен код+240
ITU префикс3CA-3CZ
Официален сайтwww.guineaecuatorialpress.com
Екваториална Гвинея в Общомедия

География редактиране

Екваториална Гвинея се състои от континенталната част Мбини (бивша – Рио Муни) с площ от 26 001 km² и пет острова с обща площ 2050 km². Това са Биоко (2017 km²), Анобон (17 km²), Кориско (14 km²), Голям Елобей (2,27 km²) и Малък Елобей (0,19 km²). На най-големия от тях – Биоко, се намира столицата на страната град Малабо, в която живеят около 30 000 души. Дължината на сухоземните ѝ граници (в т.ч. речни) е 519 km, от които – на север с Камерун (189 km) и на изток и юг с Габон (330 km). Дължина на бреговата линия 360 km.[3]

Територията на Екваториална Гвинея се простира между 3°47′ с.ш. и 1°28′ ю.ш. и между 5°37′ и 11°20′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

Континенталната част на страната представлява плато с височина от 600 до 900 m (максимална 1500 m), а покрай брега на запад е разположена крайбрежна, силно заблатена низина. Релефът на вулканичния остров Биоко е планински, осеян с голям брой кратерни езера и конуси на угаснали вулкани. Върхът на вулкана[Пико де Базиле е най-високата точка на страната – 3008 m. Остров Анобон също е връх на угаснал вулкан, а останалите три острова са ниски и равнинни.[3]

Климатът на страната е екваториален, постоянно влажен. Средните месечни температури са от 24 до 28 °C, а годишната сума на валежите е над 2000 mm (на островите до 2500 mm). През континенталната част на Екваториална Гвинея протичат 4 по-големи реки: Нтем (по границата с Камерун), Мбиа (на север), Мбини (най-голямата в страната, пресичаща я от изток на запад) и Митемеле (на юг). Растителността е представена от влажни екваториални гори, развити върху червено-жълти латеритни почви, в които виреят над 150 вида ценни дървесни видове: маслена и кокосова палма, черно, червено и желязно дърво, дървото окуме и други. Животинският свят е много разнообразен (горили, шимпанзета, леопарди, крокодили и др.), но е силно застрашен от безконтролния бракониерски лов.[3]

История редактиране

През 90-те години на XIX век испанците започнали да колонизират Екваториална Гвинея. Първо е колонизиран остров Фернандо Поо. Испанците провеждали расистка политика спрямо коренното население. През 1959 година Фернандо По и Рио Муни са обявени за задморски провинции на Испания. През 1963 година Испанска Гвинея представлява вътрешна автономия. Под действието на освободителното движение на 12 октомври 1968 година страната получава независимост. Президент става Масиас Нгема Бийого. През 1970 година всички партии са обединени в Единна национална партия на трудещите се. Отношенията с Испания и САЩ са влошени и страната се преориентира към социализма. От 1972 година Бийого има право да заема поста президент до края на живота си. На следващата година е приета и нова Конституция, по която Екваториална Гвинея става независима държава. На 3 август 1979 е извършен военен преврат от Теодоро Обианг Нгуема Мбасого, Масиас Нгема Бийого е разстрелян. Скоро след това са възобновени отношенията с Испания и САЩ. В Гвинейския залив започва добива на нефт. През 90-те години на XX век е проведен масов арест на опозиционни лидери.

Държавно устройство редактиране

Изпълнителна власт редактиране

Начело на държавата стои президентът – Теодоро Обианг Нгема Мбасого.

Министър-председател е Рикардо Манге Обама Нфубеа (Ricardo Mangue OBAMA NFUBEA) – на този пост от 14 август 2006 година.

Законодателна власт редактиране

Законодателната власт на Републиката се изпълнява от еднокамарния парламент на страната, който се състои от 100 депутати, избирани за срок от 5 години.

Административно деление редактиране

 
Провинциите на Екваториална Гвинея

Екваториална Гвинея се разделя на 7 провинции:

  1. Анобон
  2. Биоко-север
  3. Биоко-юг
  4. Южна Централна провинция
  5. Кие-Нтем
  6. Литорал
  7. Уеле-Нзас

Население редактиране

Икономика редактиране

Разпределение на заетото население по сектори (2006):

  • първичен сектор – 2,8%
  • вторичен сектор – 92,6%
  • третичен сектор – 4,5%

Износ редактиране

  1. Китай – 31,1%
  2. САЩ – 22,4%
  3. Испания – 12,7%
  4. Тайван – 7,4%
  5. Португалия – 6,1%
  6. Бразилия – 4,8%

Основна стока за износ: нефт, дървесина, какао, кафе.

Внос редактиране

  1. САЩ – 40,1%
  2. Испания – 10,0%
  3. Кот д'Ивоар – 8,4%
  4. Франция – 6,5%
  5. Великобритания – 6,1%
  6. Италия – 5,3%

Основни стоки: храни, машини и оборудване

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

 
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.