Екзарация (на латински: exaratio, букв. разораване) се нарича ерозионното въздействие на ледник върху скалното му легло при движението надолу. Тя води до създаването на разнообразни релефни форми.[1]

Как ледникът въздейства върху скалната повърхност

Ледникът се състои от пластичен материал, който тече. Скоростта зависи от наклона и тежестта на ледника. Тя варира от 0,2 м в денонощие за повечето европейски ледници до 2,5 – 3 м в Хималаите. Огромната тежест на ледника прави така, че при това движение долината се преудълбава, скалите се рушат и деформират. В тялото на ледника здраво се внедряват откъснатите камъни, които увеличават въздействието. Екзарацията се проявява по три начина:

  • чрез разрушаване и отнасяне на раздробения или отслабен повърхностен материал;
  • чрез корозия – разрушаване на здрави коренни скали от дъното и от страните на долината;
  • чрез откъртване на големи каменни блокове и свличането им по склона.[2]
Издраскани гранитни скали от ледникова дейност (Оландски острови)

Колкото повече камъни увлича ледника, толкова по-голяма е разрушителната му дейност. От друга страна нееднаквата плътност деформира по различен начин повърхността. Ето защо дъното на долина, в която е имало ледник (известна като трогова или U-образна долина) е неравно. Виждат се заоблени издатини (овчи гърбици) и вдлъбнатини (екзарационни вани).[3] По страничните скали личат дълбоки драскотини (до няколко см). В началото на ледниковите долини се оформят чашовидни вдлъбнатини – циркуси, а на границите между тях стърчат остри скалисти зъбери и върхове, наречени карлинги.

Източници

редактиране
  1. Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 83.
  2. Всеволод Курчатов, Геология за всеки, София 2004, с. 209
  3. Exaration, The free dictionary