Еклиптиката е сечението на равнината, в която лежи земната орбита, с небесната сфера. Наблюдавано от Земята, в различни моменти от годината, Слънцето се проектира съответно в различни точки от небесната сфера: очертаната от тях траектория е наблюдаемата еклиптика.[1] Неговото привидно движение се повтаря след времето, при което Земята извършва една обиколка около него, т.е. за 1 година.

Наблюдавано от Земята, в различни моменти от годината, Слънцето се проектира съответно в различни точки от небесната сфера

Орбитите на планетите от Слънчевата система не са много наклонени спрямо земната орбита, затова планетите се наблюдават от земния наблюдател близо до еклиптиката. Съзвездията, които се пресичат от еклиптиката, е прието да се наричат зодиакални.

Понеже дължината на еклиптиката е 360°, а в годината има ~365 дни, видимо Слънцето се премества по еклиптиката с около 1° на ден. Това движение става от запад на изток, противоположно на денонощното движение на Слънцето от изток на запад.

Еклиптиката и небесният екватор се пресичат в две точки – пролетното и есенното равноденствие. В моментите на равноденствие, денят е равен на нощта. Перпендикулярната на еклиптиката права, минаваща през центъра на Земята, пробожда небесната сфера в две точки – северен еклиптичен полюс и южен еклиптичен полюс, наименувани на най-близкия от небесните полюси. Един еклиптичен полюс отстои на 23,5° от по-близкия едноименен полюс. Точките от еклиптиката, които са най-отдалечени от небесния екватор, се наричат слънцестояния.

Източници

редактиране
  1. The Astronomical Almanac for the Year 2010. United States Government Publishing Office, 2008. ISBN 978-0-7077-4082-9. с. M5.