Екстравертност и интровертност

Екстравертността и интровертността са понятия от концепцията на Ханс Айзенк за личността на човека. Те са популяризирани от Карл Густав Юнг[1]. Авторът си служи с три определения, за да опише личността.

Интровертните предпочитат усамотението, например четенето на книга

ЕкстравертностРедактиране

Екстравертността е в най-общ смисъл насоченост навън. Това обхваща висока комуникативност, стремеж към поддържане на много и интензивни социални контакти, насочване на локуса към околния свят, висока сензитивност към външните стимули и т.н. Екстровертите предпочитат шумни компании, в които да бъдат център на внимание, разходки, непрестанна динамика на света около себе си.[2]

ИнтровертностРедактиране

Интровертността е тенденцията човек да е съсредоточен главно върху вътрешния си свят. Интровертите са тихи, сдържани, премислят внимателно действията си и са сравнително слабо ангажирани в социални връзки. При възникване на конфликт или критична ситуация, те са склонни да търсят причините в себе си и често анализират собствените си действия и постъпки.[3]

Не бива да се поставя знак за равенство между интроверсия и асоциалност.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране