Отваря главното меню

Екто̀р-Анрѝ Мало̀ (на френски: Hector-Henri Malot) (известен като Ектор Мало, издаван в България и като Хектор Мало) (20 май 1830 – 17 юли 1907) е френски писател, най-известен с романа си „Без дом“.

Ектор Мало
Hector_Malot
Роден 20 май 1830[1][2]
Починал 17 юли 1907[1] (77 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Жанр роман
Направление Реализъм
Известни творби „Без дом“ (1878)
Уебсайт
Ектор Мало в Общомедия

БиографияРедактиране

Ектор Мало е роден на 20 май 1830 г. в Ла Буй, близо до Руан, в семейство на нотариус. Учи право в Руан и Париж, но избира за своя професия журналистиката. По-късно негова страст става литературата. Работил е като театрален критик за „Lloyd Francais“ и като литературен критик за „L'Opinion Nationale“.

Първата му книга, публикувана през 1859 г., е „Les Amants“. Общо Мало написва над 70 книги. Най-известната му книга е „Sans Famille“ (Без дом) от 1878 г., която разказва за приключенията по пътищата на Франция на сирачето Реми, което на 8-годишна възраст е продадено на уличния музикант Виталис. „Без дом“ придобива славата на детска книга, въпреки че първоначално не е замислена като такава.

През 1895 г. той обявява оттеглянето си от художествената литература, но през 1896 г. се връща към творчеството с равносметката на своя литературен живот „Le Roman de mes Romans“ (Романът на моите романи).

ПроизведенияРедактиране

 
Илюстрация към изданието на романа „Без дом“ от 1915 г.
  • Victimes d'Amour (трилогия)
    • Les Amants (1859)
    • Les Epoux (1865)
    • Les Enfants (1869)
  • Les Amours de Jacques (1860)
  • Un beau-frère (1869)
  • Une belle-mère (1869)
  • Romain Kalbris („Малкият моряк“) (1869)
  • Une Bonne affaire (1870)
  • Mme Obernin (1870)
  • Sans Famille („Без дом“) (1878)
  • En Famille („У дома“) (1893)
  • Le Roman de mes Romans (1896)
  • Pages choisies (1898)

Външни препраткиРедактиране