Елевтерес или Левтера (на гръцки: Ελευθερές, катаревуса: Ελευθεραί, Елевтере) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

Елевтерес
Ελευθερές
— село —
Гърция
40.8467° с. ш. 24.2544° и. д.
Елевтерес
Източна Македония и Тракия
40.8467° с. ш. 24.2544° и. д.
Елевтерес
Кавалско
40.8467° с. ш. 24.2544° и. д.
Елевтерес
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина60 m
Население1279 души (2021 г.)
Пощенски код64007
Телефонен код25940
Елевтерес в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на 60 m височина[1] в южното подножие на Люти рид (Символо), при изхода на Елевтерската река от планината.[2]

Средновековие

редактиране

Селото е наследник на крепостта Елевтерес, разположена източно от сегашното селище, на брега на Елевтерския залив. Крепостта пада в османски ръце между 1383 и 1387 година.[2]

В Османската империя

редактиране

Елевтеруполската епископия остава като име до втората половина на XV век, но селището е преместено. В края на XVIII век се споменава планинското село Лефтер или Лефтерополис, кацнало в подножието на Люти рид и далеч от морето. Вероятно селото е преместено поради пиратството, което опустошава крайбрежието.[2]

В края на XIX век Левтера е село в Правищката каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Елевтерополис (Élevthéropolis) живеят 240 гърци.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Левтера:

Левтера, село смесено като население; разположено е близо до морето. На нейно място навремето е бил прочутият град Елевтеропол с добро пристанище. Днес от този стар македонски град са останали само развалини. Селото има 1 джамия и 1 църква; жителите са гърци помаци; от града е на 2 часа разстояние.[4]

Храмът „Свети Архангели“ в Елевтерес е построен в 1891 година при епископ Дионисий Елевтеруполски, споменат в ктиторския надпис.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Левтера живеят 300 гърци и 300 гърци мохамедани.

Седалище на Мюдур. Мухамеданското население на селото се отличава отъ околните коняри много. То говори покрай турския език и гръцкия като домашен, затова е за вярванье, че потеклото му е гръцко.[6]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 147 семейства с 504 души, като селото е смесено местно-бежанско.[7] Според българска статистика от 1941 година селото има 1270 жители.[1]

Населението произвежда тютюн, овошки, грозде. Развито е и скотовъдството.[1]|

Прекръстени с официален указ местности в община Елевтере на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кара гьол[8] Καρὰ Γκόλ Мавро Неро Μαυρόνερο[9] възвишение (86,3 m), Ю от Елевтерес, на брега на Бяло море[8]
Кара Плака[8] Καρὰ Πλάκα Мавропетра Μαυρόπετρα[9] възвишение (78 m), Ю от Елевтерес, на брега на Бяло море[8]
Сиври тепе[8] Σιβρὶ Τεπὲ Оросимон Ορόσημον[9] възвишение (129 m), Ю от Елевтерес, на брега на Бяло море, прекръстено със същия указ и на Певкос[8]
Кара бурун[8] Καρὰ Μπουροὺν Канони Κανόνι[9] възвишение в Люти рид (286 m), И от Елевтерес[8]
Чешме[8] Τσεσμὲ Вриси Βρύση[9] река в Люти рид, приток на Елевтерската, прекръстена със същия указ и на Дросопиги[8]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 855[1] 737[1] 973[1] 1384[1] 1582[1] 1471[1] 1347[1] 1410[1] 1369[1] 1325 1303 1279
  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 229. (на македонска литературна норма)
  2. а б в Κάστρο Νέας Περάμου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 17 април 2022 г. (на гръцки)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 51. (на руски)
  5. Επίσκοποι και Μητροπολίτες Ιεράς Μητροπολης Ελευθερουπόλεως // Ιερά Μητρόπολις Ελευθερουπόλεως. Посетен на 13 септември 2016.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. а б в г д Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)