Електрически прекъсвач

Електрическия прекъсвач (автоматичен тип) е автоматично управляван ключ, който се използва в бита и съвременното електрическо оборудване, за предпазване на електрическа верига от пренапрежение, ток с високи стойности или късо съединение.

ИсторияРедактиране

 
Криви на изключване

Първия електрически прекъсвач, е проектиран от американския учен Томас Едисън. Стандартизиран е от организациите на IEEE и AIEE.[1] В по-малко отговорните инсталации все още се използва обикновен стопяем предпазител. Днешните прекъсвачи имат много по-големи възможности за управление, защита и контрол.

Стандарти за електрически прекъсвачРедактиране

 
Двуполюсен електрически прекъсвач
 
Конструкция на електрически прекъсвач

Съществуват няколко стандарта, които класифицират електрическите прекъсвачи, Първият от тях е представен през 1900-ната година.

Днешните прекъсвачи за общо предназначение се монтират на така наречената в България;еврошина; към която могат да се прикачат всички останали компоненти на инсталацията. Най-често се употребяват с крива на изключване C и D при консуматори с голям пусков ток. За защита на постояннотокови вериги се използват специализирани прекъсвачи с означен поляритет.

КонструкцияРедактиране

Електрическият прекъсвач, най-често е съставен от задвижващ лост (1), механизъм за автоматичната му работа (2), неподвижен контакт и подвижен контакт (3), биметална пластина (5), дъгогасителна камера (8), токова защита (7) и клеми (4) и други спомагателни елементи спрямо конструкцията на устройството.

Типове електрически прекъсвачиРедактиране

Според напрежениетоРедактиране

  • за ниско напрежение (до 1 kV)
  • за средно напрежение (6 – 36kV)
  • за високо напрежение (над 110 kV)
 
Трифазен вакуумен прекъсвач.

Според начина на задвижванеРедактиране

  • електро-механични
  • хидравлични
  • пневматични
  • ръчни

Според инсталацията на дъгогасителяРедактиране

  • маслени и маломаслени
  • въздушни
  • елегазови SF6
  • вакуумни[2]
  • с газгенериращо вещество

ИзточнициРедактиране