Електромагнитът е вид магнит, при който магнитното поле се получава вследствие на протичането на електрически ток. При спирането на тока магнитното поле престава да съществува.

Електрически ток (I) течащ по проводник предизвиква появата на магнитно поле (B) около него

Ако два гъвкави проводника се закрепят в двата края и по тях протича ток в еднаква посока, те се привличат, а когато протича ток в различна посока, проводниците се отблъскват. Описаното явление не може да се обясни с действието на електростатичните сили, защото когато два проводника са заредени с еднакви заряди, те се отблъскват, т.е. точно обратното на описаното явление. Магнитното действие на електрическия ток може да се установи и с помощта на обикновен компас, чиято стрелка се отклонява, ако се постави близо до проводник, по който протича ток. Стрелката на компаса се отклонява от нормалното си положение север-юг и застава перпендикулярно на равнината, образувана от проводника и оста на стрелката (правило на дясната ръка). Електромагнитите най-често са под формата на бобина (индуктивен елемент).

ПриложениеРедактиране

Електромагнитното действие на електрическия ток намира приложение в електрически апарати и уреди или изпълнителни механизми, управлявани от наличието на електрически ток в някакъв соленоид. Електромагнитното действие се увеличава значително, когато се поставя желязна сърцевина в навитата бобина. Сърцевината на електромагнита се изготвя от феритни материали или меко желязо, при които няма остатъчен магнетизъм и не притежават магнитни свойства след прекъсване на електрическата верига. Предимствата му са, че за разлика от постоянните магнити електромагнитът може да се регулира (силата на привличане) и е възможно да спре да привлича железни предмети. Свойствата на електромагнитите се използват широко в практиката. Всички електромагнити имат свойството да натрупват енергия, поради което намират широко приложение в електротехниката под различни наименования според функцията която изпълняват.

Вижте същоРедактиране