Предшественикът на съвременния тролейбус. Берлин, 1882.

Електромотът е първото в света електрическо превозно средство, получаващо захранването си от контактна мрежа, предшественик на съвременния тролейбус. Негов изобретател е Вернер фон Сименс, който го представя пред публика за пръв път в берлинското предградие Халензе на 29 април 1882 година.

Електромотът се движел по линия с дължина 540 m, като маршрутът започвал от железопътната гара в Халензе и минавал през „Пета улица“ (дн. Йоахим Фридрих), „Тринадесета улица“ (Йохан Георг) и „Курфюрстендам“.

Сам по себе си той бил трансформирана ландо карета, която отговаря по всички основни технически критерии на съвременния тролейбус. Двете му задни колела били независимо задвижвани от два електромотора с мощност от 2,2 kW чрез верижна предавка. Захранването им с постоянно напрежение от 550 V се осъществявало посредством гъвкав кабел и малка четириосна каретка с осем колела, движеща се по два опънати във въздуха контактни проводника.

Излиза от експлоатация на 13 юни същата година, или месец и половина след първото си пътуване.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Electromote“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.