Елемаг
Елемаг, по-късно известен като Елинагос Франтцес[1] (на гръцки: Ἐλίναγος ὁ Φραντζὴς) е български болярин от времето на Първото българско царство, управлявал в името на цар Самуил крепостта Белиград (дн. Берат в Южна Албания).
| Елемаг | |
| патриций | |
 Твърдината Белиград | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Преданост |  Царство на българите |
| Седалище | Белиград |
| Религия | Православие |
| Починал | след 1018 г.
|
| Народност | българин |
Елемаг е сред последните защитници на българската независимост. След 1018 г. се съпротивлява на византийците и заедно с войводата Гавра правят неуспешен опит за вдигане на въстание през 1019 г. В крайна сметка Елемаг е принуден да предаде твърдината си, за което получава от Василий II титлата „патриций“ и правото да живее в Солун.
Памет
редактиранеНа Елемаг е наречена улица в квартал „Изгрев“ в София (Карта). Името на Елемаг носи морският нос Елемаг на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика,[2] както и улица в София, район Изгрев.
Бележки
редактиране- ↑ Curta, Florin (2006). Southeastern Europe in the Middle Ages, 500–1250. Cambridge University Press. p. 246. ISBN 978-0-521-81539-0.
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
