Елемаг, по-късно известен като Елинагос Франтцес[1] (на гръцки: Ἐλίναγος ὁ Φραντζὴς) е български болярин от времето на Първото българско царство, управлявал в името на цар Самуил крепостта Белиград, дн. Берат в Южна Албания.

Елемаг
патриций
Berat Castle, Albania.JPG
Твърдината Белиград
Лични данни
Преданост Знаме на България при Княз Борис I Царство на българите
Седалище Белиград
Религия Православие
Починал
след 1018 г.
Народност българин

Елемаг е сред последните защитници на българската независимост. След 1018 г. се съпротивлява на византийците и заедно с войводата Гавра правят неуспешен опит за вдигане на въстание през 1019 г. В крайна сметка Елемаг е принуден да предаде твърдината си, за което получава от Василий II титлата патриций и правото да живее в Солун.

Името на Елемаг носи морският нос Елемаг на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[2]

БележкиРедактиране

  1. Curta, Florin (2006). Southeastern Europe in the Middle Ages, 500–1250. Cambridge University Press. p. 246. ISBN 978-0521815390.
  2. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)