Елементарна теория на музиката

Елементарна теория на музиката или теория на музикалните елементи е наука в музикалното изкуство, засягаща изцяло проблематиката, свързана с музикалните елементи, описани подробно по-долу.

Нейното развитие е паралелно свързано с практическото приложение на музиката, а усвояването ѝ е сложен и продължителен процес, без който професионалната музика не би могла да съществува. Като самостоятелна и задължителна дисциплина, Елементарна теория на музиката се изучава в горните класове на музикалните училища и практически и теоретически е застъпена в учебното съдържание на други музикални науки, като солфеж, хармония, полифония, музикален анализ, оркестрация. При кандидатстване в двете музикални академии в България, Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, се полага писмен и устен изпит по Елементарна теория на музиката в музикално-теоретичните факултети и само устен изпит в инструменталните и вокални факултети.

Учебник по елементарна теория на музиката от Парашкев Хаджиев

Първото учебно пособие по елементарна теория на музиката в България е създадено през 1960-те години от Парашкев Хаджиев и многократно преиздавано от издателство „Музика“. Практически курсове по Елементарна теория на музиката пишат проф. Звезда Йонова от НМА в София и проф. Пенка Минчева от АМТИИ в Пловдив.

Музикални елементи редактиране

Основни понятия
  • Тон и шум
  • Музикална система
  • Звукоред

Октавови групи:

  • Основни степени
  • Цял тон и полутон
  • Разновидности на основните степени
  • Видове цели тонове и полутонове
  • Тоново съдържание на октавовата група
 
Квинтов кръг на диезните мажорни тоналности
Записване на тоновете

Правопис на нотите

Начин на увеличаване стойността на нотите:

Паузи

Особено деление на стойностите:

  • особено деление на двуделните стойности
  • собено деление на триделните стойности

Темпо

  • Записване височината на тоновете
  • Записване силата на тоновете
  • Записване тембъра на тоновете
Ритъм, метрум, размер, такт

Делене на метричните времена и на техните части:

  • Синкоп
  • Видове синкопи
 
Примерен тест за отгатване на интервали. Съкращения в теста:м.2 - малка секунда, г.2 – голяма секунда, м.3 – малка терца, г.3 – голяма терца, ч.4 – чиста кварта, тритонус, ч.5 – чиста квинта, м.6 – малка секста, г.6 – голяма секста, м.7 – малка септима, г.7 – голяма септима, ч.8 – чиста октава
Интервали

Обръщение на интервалите

  • Характер на хармоничните интервали
  • Енхармонични интервали
  • Устойчиви и неустойчиви
  • консонанасни интервали
  • Диатонични и хроматични интервали
Лад, гама, тоналност

Лад и гама

  • Разновидности на мажора и минора
  • Тоналност
  • Енхармонични тоналности
  • Едноименни тоналности
  • Паралелни тоналности

Стари ладове

Украшения (мелизми)
Съкращения при нотописа
Артикулация
Акорди

Тризвучия

  • Хармоническо положение на тризвучията
  • Мелодическо положение на тризвучията
  • Големина на тризвучията
  • Четиризвучия

Източници редактиране

  • Хаджиев, Парашкев, Елементарна теория на музиката, 1988, „Музика“
  • Минчева, Пенка, Практически курс по елементарна теория на музиката, 2003, Пловдив

Външни препратки редактиране