Елена Йончева

Българска журналистка

Елена Николова Йончева е българска журналистка, политик, депутат в XLIV народно събрание (НС), прессекретар на Президентството (2017).[1] От 2019 г. е евродепутат от квотата на БСП.

Елена Николова Йончева
българска журналистка
Родена
27 май 1964 г. (58 г.)
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учила вМосковски държавен университет
ПартияБългарска социалистическа партия
Работила вжурналист, депутат
Народен представител в:
XLIV НС   
Елена Николова Йончева в Общомедия

БиографияРедактиране

Елена Йончева е родена на 27 май 1964 г. в град София, България.[2] Дъщеря е на Лариса и Никола Йончеви. Майка ѝ е рускиня, баща ѝ – българин. Има брат Иван Йончев. Завършила е телевизионна журналистика в Москва с отличие.

Личен животРедактиране

От 1994 до 2009 г. има съвместно съжителство с политика Сергей Станишев, с когото се познават още от студентските си години в Москва.

Журналистическа кариераРедактиране

Работи за петъчното предаване „Панорама“ по Канал 1 на БНТ, водеща е в Канал 1, в програмата „Екип 4“, както и в публицистичното предаване „Оригиналът“ по TV7, заедно с Иван Гарелов.

През 2012 г. със своя екип 16 дни снима живота в Халеб по време на гражданската война в Сирия.

Известна е с репортажите си от най-горещите точки на света, между които конфликтите в Косово, Алжир, Чечня, Израел, Афганистан, Ирак, Венецуела, Колумбия и др.[2] Снимала е филм за българската база Свети Климент Охридски в Антарктида, за ромите в Лом, за футболиста от ПФК Левски Мариян Огнянов и др.

Автор е на четири документални филма за събитията в Украйна (Евромайданът, започнал през ноември 2013 г., и последвалата война в Донбас). През септември 2015 г. президентът на Украйна Петро Порошенко подписва забрана за влизане в страната на 388 политици и журналисти. Сред 41 журналисти и блогъри от цял свят попада и Йончева. След протести от страна на авторитетни хора и организации, между които и Комитетът за защита на журналистите,[3] забраната за Елена Йончева и още 28 журналисти е отменена.[4]

Политическа кариераРедактиране

През 2017 г. Йончева е част от инициативния комитет, издигнал за кандидат-президент Румен Радев. След като става президент, той я включва в екипа си като прессекретар на Президентството. Скоро след това тя напуска и е избрана за депутат в XLIV народно събрание от групата на БСП. Там Йончева продължава да се изявява като журналист – прави документални филми, в които личат слабостите на управлението. Тя прави филм за оградата по южната граница на България[5] и демонстрира, че тя лесно може да бъде бъде премината, разпалвайки гнева на вицепремиера Валери Симеонов, който е отговорен за строежа на оградата. Той обвинява Йончева, че си служи с полуистини и подмяна на факти. Симеонов твърди че тя е заснела оградата, още по времето когато тя не е била готова.[6] Като депутат Йончева влиза в конфликт с управляващите в т.ч. и с премиера Бойко Борисов[7][8] и министър Боил Банов.[9][10][10]

В началото на 2019 г. прокуратурата повдига обвинение срещу нея за пране на пари, свързано с аферата КТБ.[11] Елена Йончева отговаря на обвиненията с думите, че това е опит за сплашване, който е свързан с разкритията ѝ за злоупотреби от страна на властимащи.[12]

През 2017 година Елена Йончева завежда дело за клевета срещу Бойко Борисов. След дълъг процес Йончева осъжда Борисов и на трите инстанции.[13][14][15][16] ВКС потвърждава, че Борисов и ГЕРБ трябва солидарно да изплатят 5000 лева на Йончева. Първоначалната сума, която журналистката иска е 20 000 лева, но съдът намалява тази сума.

Подкрепа за македонизма в БългарияРедактиране

На 8 октомври 2020 Европарламентът приема резолюция, повод за която са продължаващите месеци протести в България, в която точка 12 изисква България да узакони сепаратистката, македонистка и противобългарска партия ОМО „Илинден“ и по подразбиране да признае „македонско малцинство“ на територията си, и Елена Йончева гласува „против“ отпадането на тази част от резолюцията.[17]

ФилмографияРедактиране

ИзточнициРедактиране