Елена Мутева
Елена Стефанова Му̀тева е първата българска поетеса[1], преводачка и фолклористка.[2]
| Елена Мутева | |
| българска поетеса | |
| Родена | Елена Стефанова Мутева
1825 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Одеса, Украйна |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Димитър Мутев Никола Мутев Христо Мутев |
Биография
редактиранеРодена е в Калофер през 1825 г.[1] Сестра е на просветния деец д-р Димитър Мутев, музиканта Никола Мутев и юриста Христо Мутев.[3] Учи в Одеса, където се установява заедно със семейството си, заради кърджалийските нашествия. Запознава се с руската литература. Член е на Одеския литературен кръжец, в който членуват и Найден Геров, Ботьо Петков, Сава Филаретов и Добри Чинтулов.
През 1842 г. в дома на Мутеви в Одеса се състои първият негласен български литературен конкурс. Участват Елена Мутева и Найден Геров. Темата е „Преклонение пред всемогъществото на вездесъщия Бог“. Печели го Елена Мутева с одата „Бог“. Найден Геров написва „Ода Богу“.[4]
Спомага за издаването на „Критически издирвания на историята българска“ от Юрий Венелин.[2] Записва народни песни и легенди. Има принос за запазването в Чехия на материали, свързани с българския фолклор. Превежда басни от Крилов.[5] Превежда „Райна, българска царкиня“ от Александър Ф. Велтман през 1852 г. и сборник с източни приказки „Турски приказки“, публикуван посмъртно през 1858 г.[1]
На нея е посветена поемата на Найден Геров „Стоян и Рада“. През 1858 г., посмъртно, в списание „Български книжици“ са отпечатани от брат ѝ Димитър Мутев две нейни стихотворения – „Бог“ и „Басня“.[1]
Умира от туберкулоза на 25 април 1854 г. в Одеса.[1][2]
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 2923.
- ↑ а б в Елена Мутева // Литературен свят. Посетен на 21 ноември 2016 г.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 441-442.
- ↑ Бояджиев, Пирин. Непознатите възрожденци. Силистра, РИТТ, 2005. ISBN 954-759-107-0. с. 65.
- ↑ Бояджиев, Пирин. Непознатите възрожденци. Силистра, РИТТ, 2005. ISBN 954-759-107-0. с. 66 – 67.