Еленово (област Сливен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Еленово.
Елèново е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
Еленово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 381 души[1] (15 март 2024 г.) 8,92 души/km² |
Землище | 42,749 km² |
Надм. височина | 212 m |
Пощ. код | 8943 |
Тел. код | 04526 |
МПС код | СН |
ЕКАТТЕ | 27245 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Сливен |
Община – кмет | Нова Загора Галя Захариева (ГЕРБ; 2023) |
Кметство – кмет | Диян Бонев |
Еленово в Общомедия |
География
редактиранеСело Еленово се намира на около 36 km юг-югозападно от областния център град Сливен, около 16 km югоизточно от общинския център град Нова Загора и около 20 km североизточно от град Раднево. Разположено е в южното подножие на Светиилийските възвишения, чийто най-висок връх Острата вила (Острия чатал, 415,9 m) е на около 4 km север-североизточно от центъра на селото. Надморската височина в центъра на Еленово е около 229 m. Северно от селото има кварцови жили с дебелина 0,2 – 2.0 m и дължина 10 – 15 m. Климатът е преходно-континентален; почвите в землището са преобладаващо лесивирани и смолници[2].[3]
През селото минава третокласният републикански път III-5503, който на запад води през село Сокол до връзка в село Радево с второкласния републикански път II-55 и по него на север към град Нова Загора, а на изток през селата Златари, Бояджик и Болярско – към град Ямбол.
Землището на село Еленово граничи със землищата на: село Питово на север; село Златари на изток; село Прохорово на югоизток; село Бял кладенец на юг; село Новоселец на югозапад; село Млекарево на запад; село Сокол на северозапад; село Омарчево на северозапад.
Около селото има множество малки язовири.
История
редактиранеСелото се споменава в османотурски данъчни регистри от 1577 г. под името Мурадлу.[3] След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – носещо име Караджа Муратлии, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г., а през 1934 г. е преименувано на Еленово.[3][4]
Училище в село Караджа Муратлии (Еленово) – според местно предание, е имало и преди Освобождението. Първоначално училище е открито в селото през 1879 г.[3] През периода 1891 – 1903 г. училището се помещава в старата църковна сграда, а впоследствие до 1907 г. – в частни къщи. През 1909 г. е построена училищна сграда по план на тогавашното Министерство на народното просвещение. Методът на обучение на учениците до 1907 г. е бил взаимоучителен, учениците са пишели на пясък, по-късно на плочи, преподавали се предимно духовни предмети. Училището като първоначално, по документи, е съществувало от 1891 до 1910 г. Прогимназия е създадена през 1910 г. През 1937 г. прогимназията и първоначалното училище се обединяват и училището получава наименованието „Христо Ботев“. Училището е притежавало поземлен фонд около 50 ha и част от приходите от него са заделяни за постройка на училище и подпомагане на бедни деца.[5] През 1958 г. към прогимназиалния курс минават и учениците от селата Сокол и Прохорово, във връзка с което в стара постройка в училищния двор е устроено общежитие.[6]
Основното училище „Христо Ботев“ в село Еленово е закрито през 2008 г.[7]
Църквата „Свети пророк Йеремия“ в село Караджа Муратлии (Еленово) е построена през 1893 г. от майстор Рачо от Тревненско под ръководството на свещеника Мина поп Стоянов. Средствата за строежа са набирани от доброволни помощи от населението на селото и околните села. Осветена е на 1 май 1902 г. от Старозагорския митрополит Методий Кусев.[8]
За основаването на читалище в село Караджа Муратлии (Еленово) различни източници сочат различни години: 1919 г.[3]; 1911 г.[9]; 1908 г.[10] (година на образуване, посочена в името на читалището „Светлина – 1908“ при регистрацията му). Читалището поставя през 1918 г. самодейно първата пиеса – „Пленникът от Трикери“. По-организирана дейност започва през 1928 г., когато се основава театрален състав и се представят няколко пиеси. Новата читалищна сграда се открива през ноември 1961 г. Към май 2005 г. читалищната библиотека разполага с 9800 тома литература.[11]
Население
редактиранеНаселението на село Еленово наброявало 1698 души при преброяването към 1934 г. и 1815 към 1946 г., намалява до 366 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.[12]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 455 лица, за 392 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 0 – към „турска“, за 47 – към „ромска“, за „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни и за 9 – „не отговорили“.[13]
Религии
редактиранеОбществени институции
редактиранеСело Еленово към 2023 г. е център на кметство Еленово.[14][15]
В село Еленово към 2023 г. има:
- действаща детска градина "Щастливо детство"
- ловно-рибарска дружинка
- действащо читалище „Светлина – 1908“;[16]
- православна църква „Свети пророк Йеремия“;[17]
- пощенска станция.[18]
Културни и природни забележителности
редактиранеВ местността „Юреня“ се намира могилен некропол, чието проучване започва от 1998 г. Проучени са следните съоръжения: каменна могила в центъра на могилата; каменна крепида; каменно съоръжение от отделни монолити, оградено от крепидата; каменен кожух с диаметър 14,50 m и височина от 0,80 до 1,15 m; 4 каменни кръга.
В библиотеката на читалището е открита компютърна зала по проект „Глобални библиотеки – България“[19][20] – етап 2010 г.
През 2010 г. излиза от печат първата книга за селото – „Еленово 1577 – 2010“ с автор Димитрина Стоянова Стоянова.
Еленово има два парка.
Редовни събития
редактиранеЕжегодно на втория ден на Великден в Еленово се провеждаше Великденски фолклорен събор и конкурс за народни изпълнители на името на известния гъдулар Минчо Недялков. до 2016 г.Съборът води началото си от 1997 г. След преминалите 20 издания на събора в Еленово, като Великденски фолклорен събор, от 2017 г. негов наследник е Фолклорният събор „Еленово“, който се провежда ежегодно в навечерието на 1 май – празника на селото. Провежда се сред природата, в близка до селото местност"Кара дере".
През 2020 г не се провежда фолклорен събор поради COVID пандемията.
Празникът на селото е 1 май, денят на Свети пророк Йеремия.
На 27 май 2023 г. е проведен Шестият фолклорен събор (без конкурсен характер, със спортно-забавни игри, както и състезания – индивидуални и отборни).
Други
редактиранеСелото има добри предпоставки за развитието на лозаро-винарство, пчеларство, говедовъдство, растениевъдство, риболов и други, както и за селски и ловен туризъм.
Ловно -рибарска дружинка съществува от 50 -те години и до днес.Към 2023 г наброява 65 членове.Извършва се ловно-стопанска дейност,като разселване и доотглеждане на фазани / волиер/.Изградена приветлива и хубава сграда за лов,отдих,туризъм ,кътове за почивка, за раздумка след ловните излети.
Галерия
редактиране-
Лого на село Еленово
-
Указателна табела към библиотеката
-
Еленово някога
-
Читалищна сграда
-
Юреня, могилен некропол
-
Юреня, могилен некропол
-
Църквата
-
Към църквата
-
Храм „Св. Пророк Еремия“
-
Библиотека
-
Библиотечен изглед
-
Гост от Америка
-
Пионерска техническа станция „Антена“
-
Любимо мое Еленово
-
XXVI Старопланински събор „Балкан фолк“, 11 – 15 май 2023 г. – гр. Велико Търново
-
Емблема на Фолклорния събор в Еленово, 2018 г.
-
Емблема на Еленово (от вълна)
-
Сцената
-
Кът за спомен от Еленово
-
Естрада и фолклор, с Веселин Маринов
-
Участие на певческа група в „Балкан фолк“, Велико Търново – 2023 г.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Лесивирани почви (Luvisols)). Смолници (Vertisols) // Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 2023-08-17.
- ↑ а б в г д Голяма енциклопедия „България“, том 5, стр. 1944, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ЕЛЕНОВО (Караджа Муратлии) ..., Сл (Справка към 17 август 2023.)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 243К „Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Еленово, Сливенско (1891 – 1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 436 „Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Еленово, Сливенско (1944 – 2008)“; История на фондообразувателя
- ↑ Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. История. Основно училище „Христо Ботев“, село Еленово. 2008 – закриване
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 98К „Църковно настоятелство при храм „Свети пророк Йеремия“ – с. Еленово, Сливенско (1893 – 1948)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 239К „Народно читалище „Светлина“ – с. Еленово, Сливенско (1928 -1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Детайлна информация за читалище „Светлина – 1908“, село Еленово, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 708 „Народно читалище „Светлина“ – с. Еленово, Сливенско (1944 – )“; История на фондообразувателя
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Еленово, общ. Нова Загора, обл. Сливен
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Еленово, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ Справка за събитията за кметство Еленово
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Еленово
- ↑ Информационна карта за 2022 г., читалище „Светлина – 1908“, село Еленово, община Нова Загора, област Сливен
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Новозагорска духовна околия, храм „Св. пророк Йеремия“ – с. Еленово.
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8943 Еленово // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-08-19.
- ↑ Фондация „Глобални библиотеки – България“. За читалищната библиотека. Архив на оригинала от 2023-08-19 в Wayback Machine. Справка към 19 август 2023 г.
- ↑ Фондация „Глобални библиотеки – България“. За фондацията. Архив на оригинала от 2023-08-19 в Wayback Machine. Справка към 19 август 2023 г.