Отваря главното меню

Елен Сиксу (на френски: Hélène Cixous, френско произношение: [elɛn siksu]; р. 5 юни 1937) е професор, френска феминистка писателка, поетеса, автор на театрални пиеси, философ, литературен критик и реторик.[1]

Елен Сиксу
Hélène Cixous
Елен Сиксу, 2011.
Елен Сиксу, 2011.
Родена 5 юни 1937 г. (1937-06-05) (82 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Жанр роман, есе, драма
Награди „Медиси“ (1969)
Уебсайт Страница в IMDb
Елен Сиксу в Общомедия

Съдържание

Основни трудовеРедактиране

  • Смехът на Медуза (на български в сб. Времето на жените, С., 1997), на френски, Le Rire de la Medusa (1975), l'Arc
  • Истории (1975)

ИдеиРедактиране

Текстът се основава на следните опозиции
По-висш по-нисш
Активност Пасивност
Слънце Луна
Култура Природа
Ден Нощ
Баща Майка
Глава Сърце
Понятен Чувствен
Логос Патос
Форма Материя
Изпъкнал Вдлъбнат
Стебло Равнина
Потенция Фертилност
Мъж Жена

ВлиянияРедактиране

Сред известните имена, оказали влияние върху Елен Сиксу, са Жак Дерида, Зигмунд Фройд, Жак Лакан и Артур Рембо.

Отношения с Жак ДеридаРедактиране

Съвременници и приятели до смъртта на Дерида, интелектуалците Дерида и Сиксу са израснали и двамата във френски еврейски семейства в Алжир и споделят "принадлежност, изградена на изключването и непринадлежността" – неалжирци, отречени от Франция, техният еврейски произход е акумулиран или не толкова явен. Книгата на Сиксу Портрет на Жак Дерида като млад еврейски светец засяга тези въпроси.

Чрез деконструкцията Дерида въвежда термина логоцентризъм, който все пак не е създаден от него, но това е концепцията, която обяснява как езикът се опира на йерархична система от ценности, които остойностяват изговорените думи за сметка на писаното слово в Западната култура. Тази идея за бинарни опозиции е съществена за позицията на Сиксу по отношение на езика.

Сиксу и Люс Иригаре комбинират идеята на Дерида за логоцентризма и лаканианските символи на желанието и създават термина фалологоцентризъм. Този термин се фокусира върху социалната структура на езика и бинарните опозиции, които са централни за означаването в езика, при което фалическото се привилегирова и жените са дефинирани само с техните липси, тук логиката не е А-B, а А (мъжко) и ¬A или не-A (женско).

БиблиографияРедактиране

Художествена прозаРедактиране

  • Le Prénom de Dieu (Grasset, 1967)
  • Dedans (Grasset, 1969)
  • Le Troisième Corps (Grasset, 1970)
  • Les Commencements (Grasset, 1970)
  • Neutre (Grasset, 1972)
  • Tombe (Seuil, 1973, 2008)
  • Portrait du Soleil (Denoël, 1974)
  • Révolutions pour plus d'un Faust (Seuil, 1975)
  • Souffles (Des femmes, 1975)
  • Partie (Des femmes, 1976)
  • La (Gallimard, 1976)
  • Angst (Des Femmes, 1977)
  • Anankè (Des femmes, 1979)
  • Illa (Des femmes, 1980)
  • Limonade tout était si infini (Des femmes, 1982)
  • Le Livre de Prométhéa (Gallimard, 1983)
  • Déluge (Des femmes, 1992)
  • Beethoven à jamais ou l'Existence de Dieu (Des femmes, 1993)
  • La Fiancée juive de la tentation (Des femmes, 1995)
  • Osnabrück (Des femmes, 1999)
  • Le Jour où je n'étais pas là (Galilée, 2000)
  • Les Rêveries de la femme sauvage (Galilée, 2000)
  • Manhattan (Galilée, 2002)
  • Tours promises (Galilée, 2004)
  • Rencontre terrestre (avec Frédéric-Yves Jeannet, Galilée, 2005)
  • L'amour même: dans la boîte aux lettres (Galilée, 2005)
  • Hyperrêve (Galilée, 2006)
  • Si près (Galilée, 2007)
  • Cigüe: vieilles femmes en fleurs (Galilée, 2008)
  • Philippines: prédelles (Galilée, 2009)
  • Ève s'évade: la ruine et la vie (Galilée, 2009)[2]
  • Double Oubli de l'Orang-Outang (Galilée, 2010)[3]

ЕсеистикаРедактиране

  • L’Exil de James Joyce ou l'art du remplacement (Grasset, 1968)
  • Prénoms de Personne (le Seuil, 1974)
  • La Jeune Née (U.G.E., 1975)
  • Le Rire de la Méduse (L'Arc, 1975 – rééd. Galilée, 2010)
  • La Venue à l’écriture (U.G.E., 1977)
  • Entre l’écriture (Des femmes, 1986)
  • L'Heure de Clarisse Lispector (Des femmes, 1989)
  • Karine Saporta, en collaboration avec Daniel Dobbels et Bérénice Reynaud, (éditions Armand Colin, 1990) Шаблон:ISBN.
  • Hélène Cixous, photos de racines (avec Mireille Calle-Gruber, Des femmes, 1994)
  • Voiles (avec Jacques Derrida, Galilée, 1998)
  • Portrait de Jacques Derrida en jeune saint juif (Galilée, 2001)
  • Le Voisin de zéro: Sam Beckett (Galilée, 2007)
  • Abstracts et brèves chroniques du temps. I. Chapitre Los (Galilée, 2013)
  • Ayaï ! Le Cri de la littérature (Galilée, 2013)

ПиесиРедактиране

  • La Pupille (Cahiers Renaud-Barrault, 1971)
  • Portrait de Dora (Des femmes, 1975)(Mise en scène, scénographie, décor et costumes de Simone Benmussa. Création au Théâtre d'Orsay, Paris (saison 195/76). – Londres 1979.
  • La Prise de l'école de Madhubaï (Avant-Scène, 1984)
  • L’Histoire terrible mais inachevée de Norodom Sihanouk, roi du Cambodge (Théâtre du Soleil, 1985; nouvelle édition corrigée 1987)
  • L’Indiade, ou l’Inde de leurs rêves, et quelques écrits sur le théâtre (Théâtre du Soleil, 1987)
  • Les Euménides d’Eschyle (traduction, Théâtre du Soleil, 1992)
  • La Ville parjure ou le réveil des Erinyes (Théâtre du Soleil, 1994)
  • Et soudain, des nuits d'éveil (Théâtre du Soleil, 1997)
  • Tambours sur la digue, sous forme de pièce ancienne pour marionnettes jouée par des acteurs (Théâtre du Soleil, 1999)
  • Rouen, la Trentième Nuit de Mai '31 (Galilée, 2001)
  • Les Naufragés du fol espoir (Théâtre du soleil, 2010)

ИзточнициРедактиране

  1. Bertrand Leclair, Hélène Cixous, Encyclopædia Universalis.
  2. Marine Landrot, Eve s'évade, рец. в Telerama.fr, 12/09/2009.
  3. Откъс от Double Oubli de l'Orang-Outang, сайт на изд. Galilee.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hélène Cixous“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.