Елеонора Анжуйска
Елеонора Анжуйска е неаполитанска принцеса и сицилианска кралица – съпруга на сицилианския крал Федерико II.
Елеонора Анжуйска | |
кралица на Сицилия | |
Родена |
1289 г.
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Италия |
Управление | |
Период | 17 май 1302 – 25 юни 1337 |
Други титли | принцеса на Неапол |
Семейство | |
Род | Анжу-Сицилиански дом |
Баща | Карл II Анжуйски[1] |
Майка | Мария Арпад[1] |
Братя/сестри | Луи Тулузки Робер Анжуйски Карл Мартел Анжуйски Жан Драчки Филип I Анжуйски Бланка Анжуйска Маргарита Анжуйска (1273 – 1299) |
Съпруг | Федерико II (17 май 1302) |
Деца | Елизабета Сицилийска[1] Вилхелм II (Атина)[1] |
Елеонора Анжуйска в Общомедия |
Биография
редактиранеЕлеонора е родена през 1289 г. Тя е втората дъщеря на неаполитанския крал Карл II Анжуйски и на унгарската принцеса Мария, която е дъщеря на унгарския крал Ищван V.
През 1299 г. Елеонора е омъжена за Филип дьо Туси. Бракът им обаче е анулиран на 17 януари 1300 г. на основание близко родство и липса на папско разрешение за сключването му.
На 17 май 1302 в Месина Елеонора е омъжена за втори път – за Федерико II, краля на Сицилия. Бащата на Елеонора и съпругът ѝ дълго време водят война за контрола над остров Сицилия. Бракът на Федерико и Елеонора е стъпка към дипломатическото уреждане на конфликта, завършило с подписването на мирен договор в Калтабелота на 19 август същата година. Този договор разделя територията на старото Сицилианско кралство на две части – островна и континентална част. Островната част е обособена в самостоятелно Кралство Сицилия, наречено Тринакрия, под властта на Федерико II. Континенталната част на кралството, т.нар. Мецогиорно, оставала под властта на Карл II Анжуйски, продължила да съществува като правоприемник на Сицилианското кралство и била наричана по същия начин от съвременниците ѝ, но за това кралство по-късно в историческата наука се установява названието Неаполитанско кралство.
Елонора Анжуйска умира на 9 август 1341 в манастира „Сан Николо ди Арана“ в Катания.
Деца
редактиранеЕлеонора Анжуйска ражда на Федерико II девет деца:
- Педро II, крал на Сицилия (1304 – 1342); от 1337
- Рожер (1305);
- Манфред (1306 – 1317), херцог на Атина и Неопатрия;
- Констанс Сицилианска (1306 – 1344), кралица на Кипър и царица Киликия, съпруга на Левон IV;
- Елизабет Сицилианска (1310 – 1349), омъжена 1328 г. за баварския херцог Стефан II;
- Вилхелм (Гилелмо) (1312 – 1338), херцог на Атина и Неопатрия;
- Джовани Сицилиански (ум. 1348), херцог на Атина и Неопатрия;
- Катерина (1320 – 1342);
- Маргарита Сицилианска (1331 – 1368), от 1348 г. в брак с пфалцграф Рудолф II
Родословие
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б в г eleonora-d-angio-regina-di-sicilia // Посетен на 8 май 2022 г.
- Charles Cawley, Sicily, Medieval Lands.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eleanor of Anjou, Queen of Sicily в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |