Елешница (Софийска област)
Елешница е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.
Елешница | |
---|---|
![]() Изглед към селото |
|
Общи данни | |
Население |
332 души[1] (15 юни 2020 г.) 9,81 души/km² |
Землище | 33,851 km² |
Надм. височина | 723±1 m |
Пощ. код | 2125 |
Тел. код | 071502 |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 34120 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Софийска |
Община – кмет |
Елин Пелин Ивайло Симеонов (ВМРО-БНД) |
Елешница в Общомедия |
Вижте пояснителната страница за други значения на Елешница.

ГеографияРедактиране
Село Елешница се намира в планински район, в полите на Стара планина, в подножието на връх Мургаш, на 25 км североизточно от София и на 10 км северно от Елин Пелин. През селото минава Елешнишката река, която извира в близост до връх Мургаш. Старият път от София за Ботевград и Автомагистрала „Хемус“ са в непосредствена близост.
ИсторияРедактиране
Преди периода на османското владичество селото се е наричало Якущица, а сегашното си име получава по време на самото иго.
Североизточно от селото се е намирала крепостта „Преко-път“, която е разрушена при нашествието на османците, като на нейно място е построен параклис. През 1872 година Васил Левски основава Елешнишки комитет заедно с хора от селото и околните села. Освобождението от османско владичество от настъпващите руски войски става на 16.12.1877 година.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Елешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
По-късно след Втората световна война село Елешница е прекръстено Чанкова на името на Йорданка Чанкова в 1950, а след като Георги Чанков изпада в немилост в 1959 година, името е сменено на Йорданкино.[3]
Традиционният топоним Елешница е възстановен през 1991 година.
ЛичностиРедактиране
- Починали в Елешница
- Йорданка Николова (1911 – 1944), участник в антифашисткото движение
РелигииРедактиране
Православни християни
Културни и природни забележителностиРедактиране
В близост до селото се намира Елешнишкият манастир „Свето Успение Богородично“ от 1499 г. със стенописи от 16 и 17 век. В северния край на селото до реката се намира минерален извор „Топлика“. В началото на селото на главния път за Ботевград се намира паметник построен в памет на убитите войници от селото през Балканската и Първата световна война от 1912 г. до 1918 г. с написани на него имена на всички загинали през тези войни.
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.