Елешнишки манастир

Елешнишкият манастир „Успение на Пресвета Богородица“ е действащ манастир без монаси в България.

Елешнишки манастир
„Успение Богородично“
Eleshnitsa monastery 2 church.jpg
Църквата към манастира, 2021 г.
Местоположение в Елешница
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Елешница
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Софийско
Тип на сградата XIV век
Състояние действащ
Елешнишки манастир
„Успение Богородично“
в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Намиращ се на 4 km северно от село Елешница, област София. Разположен е в Стара планина, в подножието на връх Мургаш. Поради близостта си до река Яковищица често е наричан и Яковски манастир. Манастирът е част от Мала Софийска света гора и е обявен за паметник на културата и архитектурата.[1]

ИсторияРедактиране

Елешнишкият манастир е подробно изучен и описан за първи път от Димитър Маринов. Все още остава неясно кога възниква манастирът. Предполага се, че е обитаван от монаси отшелници още от IX век. Но създаването му става през XIV или в началото на XV в., при управлението на цар Иван Александър, когато са създадени и много от манастирите около София. Доказателство за това е поставената в настилката на храма мраморна плоча с надпис от 1499 г. Запазени са и фрески с характерната за XV – XVI в. стилизация.[1]

Манастирът е обновен и възстановен през XVI – XVII в. През 1793 г. Елешнишкият манастир е опустошен от кърджалийски нашествия. През 1799 г. е възстановен, а по-късно отново е разграбен и разрушен. Игумен Данаил започва обновяването на манастира през 1820 г., за което свидетелства надписът: „Храм сей обновися в лета 1820“. Църквата е ремонтирана и изографисана от самоковски зографи през 1864 г.[1]

По време на Османския период Елешнишкият манастир е книжовно средище, към което има и килийно училище.[1] Запазени са едно Четероевангелие и един Псалтир, съхраняващи се в Националния църковен историко-археологически музей в София.[2]

В манастира се укрива Васил Левски. След разгрома на Ботевата чета в началото на юни 1876 г. някои от оцелелите четници намират подслон в манастира.[3] През първата половина на XIX в. е извършено цялостно обновление на Елешнишкия манастир. По време на Втората световна война манастирът не функционира. Сменят се на няколко пъти неговите обитатели. Последователно е мъжки и женски. След 1966 г. манастирът запада. От 1989 г. започва реставрирането в стария му вид и стил.[1]

АрхитектураРедактиране

Църквата е с типични за късното средновековие размери и стил. Тя е ниска, еднокорабна с широк притвор и с размери 6,8 m на 14,5 m, с преддверие от запад. Сградата се състои от две части, а притворът е допълнително добавен и изписан. Над вратата на западната стена в наоса има ктиторски надпис, свидетелстващ за създаването и изписването на църквата през XVI век. Най-добре е запазена живописта в преддверието. Калиграфските особености и художественият стил на стенописите свидетелстват, че са изографисвани в края на XVI и началото на XVII в. Над южната врата на притвора е представена сцената „Успение Богородично“. В олтара е изрисувана сцената „Благовещение“, а от двете ѝ страни са представени царете Давид и Соломон. В апсидата е изографисана Света Богородица на трон с малкия Иисус.[1] В църквата се намира едно от четирите изображения на Вселенски събор по българските земи, както и ценен стенопис на Тайната вечеря от 1864 г.[2]

Манастирските сгради са двуетажни. На първия са конюшните и помещенията за добитъка, а на втория – монашеските килии. Манастирският компекс разполага с два самостоятелни двора и две жилищни крила.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Динева, Валентина. Софийската Мала Света гора. София, Медиатама, 2007. ISBN 978-954-91805-2-7. с. 147 – 154.
  2. а б Петрова, Марияна. Повече от 100 забележителни манастира в България. София, Издателство „Фют“. ISBN 978-954-625-513-6. с. 113.
  3. Мартинов, Георги. Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите. 2011. с. 21.

Външни препраткиРедактиране