Елиезер Бен Йехуда
Елиезер Бен Йехуда (иврит אֱלִיעֶזֶר בֶּן־יְהוּדָה), роден Елиезер Ицхак Пърлман (7 януари 1858 в Лужки, днешна Беларусия – 16 декември 1922 в Йерусалим), е еврейски книжовник, радетел за възкресяването на иврит като говорим език от неговото предходно състояние на литургиен език.
| Елиезер Бен Йехуда אֱלִיעֶזֶר בֶּן־יְהוּדָה | |
|---|---|
| еврейски лингвист | |
.jpg) | |
| Роден | |
| Починал | 16 декември 1922 г.
|
| Погребан | Еврейско гробище на Елеонския хълм, Израел |
| Елиезер Бен Йехуда в Общомедия | |
Както почти всички еврейски деца, той учи от малък древноеврейския език като част от религиозното си възпитание. Тъй като проявява блестящи способности, го записват в йешива – религиозно училище, подготвящо бъдещи равини.
У Елиезер обаче надделява светското начало, той напуска йешивата и се записва в руска гимназия. Той я завършва през 1877 г., когато Русия обявява война на Османската империя.
Идеята да се върнат правата на българите и те да възкресят своята нация запалва младия Елиезер и той се замисля дали не е възможно същото и с евреите.[1]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Джак Фелман. Элиэзер Бен-Йехуда: возрождение иврита. // Журнал „Ариэль“, 1997 – 10. Посетен на 19 юни 2008. (на руски)