Елизабета Висконти (на италиански: Elisabetta Visconti; * 1374, Милано, Сеньория Милано; † 2 февруари 1432, Мюнхен, Херцогство Бавария-Мюнхен) от рода Висконти, е чрез женитба херцогиня на Бавария-Мюнхен (13971432).

Елизабета Висконти
херцогиня на Бавария-Мюнхен
Лични данни
Управление1397 – 1432
Родена1374
Милано, Сеньория Милано
Починала2 февруари 1432
Мюнхен, Херцогство Бавария-Мюнхен
Погребана вФрауенкирхе (Мюнхен)
Предшествана отКатарина от Горица
Наследена отМаргарета фон Клеве
Семейство
БракЕрнст фон Байерн
ПотомциАлбрехт VII
Беатрикс
Елизабет
Амалия
ДинастияВисконти по рождение
Вителсбахи по брак
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
Герб[[File: |128px|]]
Елизабета Висконти в Общомедия

Произход редактиране

 
Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Елизабета.

Тя е дъщеря на Бернабо Висконти (* 1323 † 1385), владетел на Милано, и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331 † 1384).[1] Нейни дядо и баба по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Милано, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала и Тадеа да Карара.

Има пет братя и девет сестри:

Има и има шестима полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.

Биография редактиране

Брачни преговори и брак редактиране

Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.[2] През 1385 г. е свален от племенника си Джан Галеацо Висконти и по-късно отровен в замъка на Трецо.[3]

През 1378 г. за първи път е обещана за съпруга от баща си Бернабо на Ацо – първороден син и наследник на братовчед ѝ Джан Галеацо Висконти и на първата му съпруга Изабела Валоа, но младежът умира през 1380 г.

През 1393 г. Йохан II Баварски започва брачни преговори между сина си и Елизабета и на 23 септември назначава херцогския секретар и капелан Джовани Пакинар за представител на него и на сина му Ернст. Предварителните условия на договора са съставени на 16 октомври 1393 г. и предвиждат зестра от 75 000 флорина. Зестрата на Елизабета е малко по-ниска[4] от тази на нейните сестри и допринася за допълнително намаляване на баварските дългове.

Сватбата между Елизабета и херцог Ернст фон Байерн (* 1373, † 2 юли 1438 в Мюнхен) от род Вителсбахи се състои през декември 1393 г. в Павия в присъствието на Никола Палавичино, Антонио Поро, Бертрандо Роси, Якопо дал Верме, Гулиелмо Бевилакуа, Андреацо Кавалкабо и Франческо Барбавара[5] или на 26 януари 1395 г. в Пфафенхофен на Илм.[6] Елизабета заминава за Бавария през януари 1395 г. Заради народни вълнения двойката живее само година и половина в Мюнхен и пребивава от 24 декември 1397 до юни 1403 г. във Волфратсхаузен.

Херцогиня на Бавария-Мюнхен редактиране

 
Възпоминателна плоча във Фрауенкирхе.

След смъртта на тъста си през 1397 г. Елизабета става херцогиня на Бавария. Тя се ангажира със строителните работи на много места, които са ѝ подчинени, кара да ремонтират Стария замък в Оделцаузен и предпочита да остане там през последните години от живота си.

Умира в Оделзхаузен или Мюнхен на 2 февруари 1432 г. Гробът ѝ заедно с този на съпруга ѝ се намира в криптата на Мюнхенската катедрала „Фрауенкирхе“.

Брак и потомство редактиране

∞ декември 1393 в Павия за Ернст фон Байерн (* 1373, † 2 юли 1438 в Мюнхен) от рода Вителсбахи, херцог на Бавария-Мюнхен от 1397 до 1438 г., от когото има един син и три дъщери:

Източници редактиране

Библиография редактиране

  • ((de)) Benno Hubensteiner, Bayerische Geschichte, München 1952, S. 126.
  • ((de)) Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450), S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201.
  • ((de)) Daniela Crescenzio: Italienische Spaziergänge in München, Band III – Italienische Frauen in München, 1. Auflage., IT-INERARIO, Rosenheim 2013, ISBN 978-3-9813046-6-4.
  • ((en)) Barbara Touchmann, A Distant Mirror: the calamitous 14th century, Alfred A Knopf, 1979

Бележки редактиране

  1. Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
  2. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  3. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
  4. Вж. за причината за размера на зестрата ѝ Benno Hubensteiner, Bayerische Geschichte, München 1952, S. 126 и Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450), S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201.
  5. а б I Visconti // Storia di Milano. Посетен на 11 март 2021.
  6. а б Ernst von Byern // MedLands. Посетен на 11 март 2021.

Вижте също редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Elisabetta Visconti и страницата Elisabetta Visconti в Уикипедия на италиански и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.