Елизабета Висконти

Елизабета Висконти (на италиански: Elisabetta Visconti; * 1374, Милано, Синьория Милано; † 2 февруари 1432, Мюнхен, Херцогство Бавария-Мюнхен) от рода Висконти, е чрез женитба херцогиня на Бавария-Мюнхен (13971432).

Елизабета Висконти
херцогиня на Бавария-Мюнхен
Родена
1374 година
Починала
2 февруари 1432 година (58 г.)
ПогребанаФрауенкирхе (Мюнхен), Мюнхен, Федерална република Германия
Управление
Период1397 – 1432
Семейство
РодВисконти
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
Братя/сестриТадеа Висконти
Верде Висконти
Антония Висконти
Мадалена Висконти
Англезия Висконти
Валентина Висконти
Катерина Висконти
Аниезе Висконти
Лучия Висконти
Карло Висконти
Лудовико Висконти
Есторе Висконти
Джианмастино Висконти
Родолфо Висконти
Марко Висконти
СъпругЕрнст (Бавария) (26 януари 1395)
ДецаАлбрехт III (Бавария)
Елизабет Баварска
Беатрикс Баварска
Елизабета Висконти в Общомедия

Произход и бракРедактиране

Дъщеря е на Бернабо Висконти (* 1323, † 1385), владетел на Милано, и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331, † 1384).[1] Нейни баби и дядовци по бащина линия са Стефано Висконти,господар на Милано, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала и Тадеа да Карара. Има петима братя и девет сестри. Освен това има шестима полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с 5 жени.

Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[2] През 1385 г. е свален от племенника си Джан Галеацо Висконти и по-късно отровен в замъка на Трецо.[3]

През 1378 г. за първи път е обещана за съпруга от баща си Бернабо на Ацоне – първороден син и наследник на братовчед ѝ Джан Галеацо Висконти и на първата му съпруга Изабела Валоа, но младежът умира през 1380 г.

През 1393 г. Йохан II Баварски започва брачни преговори между сина си и Елизабета и на 23 септември назначава херцогския секретар и капелан Джовани Пакинар за представител на него и на сина му Ернст. Предварителните условия на договора са съставени на 16 октомври 1393 г. и предвиждат зестра от 75 000 флорина. Зестрата на Елизабета е малко по-ниска[4] от тази на нейните сестри и допринася за допълнително намаляване на баварските дългове.

Сватбата между Елизабета и херцог Ернст фон Байерн (* 1373, † 2 юли 1438 в Мюнхен) от род Вителсбахи се състои през декември 1393 г. в Павия в присъствието на Никола Палавичино, Антонио Поро, Бертрандо Роси, Якопо дал Верме, Гулиелмо Бевилакуа, Андреацо Кавалкабо и Франческо Барбавара[5] или на 26 януари 1395 г. в Пфафенхофен на Илм.[6] Елизабета заминава за Бавария през януари 1395 г. Заради народни вълнения двойката живее само година и половина в Мюнхен и пребивава от 24 декември 1397 до юни 1403 г. във Волфратсхаузен.

Херцогиня на Бавария-МюнхенРедактиране

След смъртта на тъста си през 1397 г. Елизабета става херцогиня на Бавария. Тя се ангажира със строителните работи на много места, които са ѝ подчинени, кара да ремонтират Стария замък в Оделцаузен и предпочита да остане там през последните години от живота си.

Умира в Оделзхаузен или Мюнхен на 2 февруари 1432 г. Гробът ѝ заедно с този на съпруга ѝ се намира в криптата на Мюнхенската катедрала „Фрауенкирхе“.


 
Възпоминателна плоча във Фрауенкирхе.

ДецаРедактиране

Елизабета Висконти и херцог Ернст фон Байерн имат един син и три дъщери:

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • ((de)) Benno Hubensteiner, Bayerische Geschichte, München 1952, S. 126.
  • ((de)) Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450), S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201.
  • ((de)) Daniela Crescenzio: Italienische Spaziergänge in München, Band III – Italienische Frauen in München, 1. Auflage., IT-INERARIO, Rosenheim 2013, ISBN 978-3-9813046-6-4.
  • ((en)) Barbara Touchmann, A Distant Mirror: the calamitous 14th century, Alfred A Knopf, 1979

БележкиРедактиране

  1. Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
  2. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  3. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
  4. Вж. за причината за размера на зестрата ѝ Benno Hubensteiner, Bayerische Geschichte, München 1952, S. 126 и Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450), S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201.
  5. а б I Visconti. // Storia di Milano. Посетен на 11 март 2021.
  6. а б Ernst von Byern. // MedLands. Посетен на 11 март 2021.

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Elisabetta Visconti“ и страницата „Elisabetta Visconti“ в Уикипедия на италиански и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.