Елизабет Стюарт (1635 – 1650)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Елизабет Стюарт.
Елизабет Стюарт (1635 – 1650) е втората дъщеря на английския крал Чарлз I и на принцеса Хенриета-Мария Бурбон-Френска[1].
| Елизабет Стюарт Elizabeth Stuart | |
| английска принцеса | |
 | |
| Родена |
28 декември 1635 г.
|
|---|---|
| Починала | 8 септември 1650 г.
Уайт, Англия |
| Погребана | Великобритания |
| Семейство | |
| Род | Стюарти |
| Баща | Чарлз I |
| Майка | Хенриета-Мария Бурбон-Френска |
| Братя/сестри | Хенриета-Анна Стюарт Мария-Хенриета Стюарт Чарлз II Хенри Стюарт Джеймс II |
| Елизабет Стюарт в Общомедия | |
Биография редактиране
Елизабет е родена в двореца Сейнт Джеймс на 28 декември 1635 г. и е кръстена на 2 февруари 1636 от епископа на Кентърбъри Уилям Уод. Обучението на принцесата е поверено в ръцете на изтъкнати учени, така че до 1644 тя чете и пише на иврит, гръцки, латински, английски и френски.
През 1636 г. Мария Медичи – баба на Елизабет по майчина линия, прави постъпки за сгодяването на невръстната Елизабет за оранжкия принц Вилем – бъдещия английския крал Уилям III. Чарлз I обаче решава да омъжи за Вилем по-голямата си дъщеря – Мария-Хенриета.
След избухването на английската гражданска война през 1642 г. Елизабет и брат ѝ Хенри попадат в плен на Парламента, който не позволява те да се присъединят към двора на родителите си в Оксфорд. Парламентът решава, че принцът и принцесата трябва да бъдат възпитани като протестанти. Така Елизабет остава да живее в двореца Сейнт Джеймс под строгия надзор на Парламента. През 1643 г. принцесата си счупва крака и заедно с брат си е изпратена в Челси.
През 1647 г. Елизабет и Хенри получават разрешение да се срещнат с баща си в Мейдънхейд и прекарват два дни с него. За това съдейства настойникът на принцесата лорд Нортъмбърланд, с чиято помощ Елизабет и Хенри се срещат отново с Чарлз I в Сайън Хаус в западен Лондон. Срещите между краля и децата му са прекратени, след като Чарлз I бяга на остров Уайт.
След залавянето на Чарлз I през 1649 г. и осъждането му на смърт Елизабет пише дълго писмо до Парламента, в което моли да ѝ бъде разрешено да напусне Англия и да замине при сестра си Мария в Холандия. Парламентът и Кромуел обаче протакат разрешението до екзекуцията на краля. През нощта преди екзекуцията на Чарлз на Елизабет и Хенри е позволено да се срещнат с баща си за последен път.
През 1650 г. Парламентът решава да заточи Елизабет на остров Уайт и да ѝ отпусне годишна издръжка от 3000 лири. Въпреки протестите на принцесата, заминаването ѝ не е отменено. По време на пътуването Елизабет настива и развива пневмония, от която умира на 8 септември 1650 г. Погребана е в църквата Сейнт Томас в Нюпорт, остров Уайт.
Източници редактиране
- ↑ Elizabeth (daughter of Charles I) – Wikisource, the free online library // 1911 Encyclopædia Britannica. Посетен на 11 януари 2020. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Elizabeth Stuart(daughter of Charles I) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |