Елизабет (Спонхайм-Кройцнах)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Елизабет.

Елизабет фон Спонхайм и Вианден (на немски: Elisabeth von Sponheim und Vianden, Herzogin von Bayern; * 1360/1365; † 31 юли 1417 в Бад Кройцнах) е графиня от предното Графство Спонхайм (1414 – 1417) и Графство Вианден (1414 – 1417) и чрез женитби графиня на Марк (1381 – 1391) и херцогиня на Бавария. Тя е последната графиня на линията Спонхайм-Кройцнах (предно графство).

Елизабет фон Спонхайм и Вианден
графиня от Графство Спонхайм и Графство Вианден
Лични данни
Родена
Починала
31 юли 1417 г. (57 г.)
Други титли графиня на Марк и херцогиня на Бавария
Семейство
Баща Симон III фон Спонхайм-Кройцнах
Майка Мария фон Вианден
Бракове Енгелберт III фон Марк
Рупрехт Пипан

Тя е дъщеря и наследничка на граф Симон III фон Спонхайм-Кройцнах († 1414), и съпругата му Мария фон Вианден († 1400), която донася град и Графство Вианден, дъщеря на граф Хайнрих II фон Вианден († 1337) и Мария фон Дампиер-Намюр († 1353).[1]

През 1416 г. тя преписва от благодарност към фамилията 1/5 от Предното графство Спонхайм на зет си Лудвиг III фон Пфалц. Елизабет умира на 31 юли 1417 г. (Anno d(omi)ni m cccc xvii in vigilia ad vincula Petri) в Бад Кройцнах и е погребана там в градската църква Св. Павел.[2] Останалите четири пети от предното графство Спонхайм получава Йохан V. Графството Вианден отива на Енгелберт I фон Насау, чиято баба по бащина линия Аделхайд от Вианден е сестра на Хайнрих II фон Вианден, последният граф на Вианден.

ФамилияРедактиране

Елизабет се омъжва на 5 април 1381 г. за граф Енгелберт III фон Марк (* ок. 1330; † 21 декември 1391), най-възрастният син и наследник на граф Адолф II фон Марк († 1347). Тя е втората му съпруга. При женитбата си Елизабет се отказва от наследствените си права за графствата Спонхайм и Вианден. Чрез смъртта на брат ѝ Валрам († 1382) тя става единствена наследничка. Бракът е бездетен. Енгелберт III умира от чума.[3][4][5]

Елизабет се омъжва втори път между 1 януари и 30 август 1392 г. в Алцей за Рупрехт Пипан (* 20 февруари 1375; † 25 януари 1397) от династията Вителсбахи, наследствен принц на Пфалц, най-големият на курфюрст и римско-немски крал Рупрехт († 1410) и на бургграфиня Елизабет от Хоенцолерн-Нюрнберг († 1411). Те нямат деца.[6][7]

Рупрехт Пипан тръгва през 1396 г. с унгарците за Битката при Никопол против османите. Той се връща болен обратно и умира 1347 г. на 21 години в Амберг. Рупрехт Пипан е наследен от по-малкия му брат Лудвиг III (1378 – 1436). Нейният свекър е избран през 1400 г. за немски крал. Елзабет живее в неговия двор в Хайделберг до смъртта на нейния баща през 1414 г. Тя поема наследството в предното графство Спонхайм и го управлява до смъртта си.

ЛитератутраРедактиране

  • Johannes Mötsch: Genealogie der Grafen von Sponheim. In: Jahrbuch für westdeutsche Landesgeschichte. Band 13, 1987, S. 63 – 179, ISSN 0170 – 2025
  • Winfried Dotzauer: Geschichte des Nahe-Hunsrück-Raumes von den Anfängen bis zur Französischen Revolution, Franz Steiner Verlag, Stuttgart, 2001, ISBN 3-515-07878-9 (online, Google Books)
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 119; Vol. I, Tafel 27.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 134.

ИзточнициРедактиране

  1. Sponheim 6, genealogy.euweb.cz
  2. Eberhard J. Nikitsch: Bad Kreuznach, Evang. Pauluskirche, Nr. 110†, DI 34, 1993 (Deutsche Inschriften Online bei www.inschriften.net).
  3. Elisabeth Gräfin v. Sponheim-Vianden, ww-person.com
  4. Elisabeth von Sponheim, fmg.ac
  5. Elisabeth von Sponheim-Vianden, Genealogics – Leo van de Pas
  6. Elisabeth van Sponheim, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  7. Elisabeth Gräfin v.Sponheim-Vianden, ww-person.com