Елитра
Елитрите (надкрилията) са видоизменената първа двойка силно хитинизирани, твърди крила при някои групи насекоми, покриващи и предпазващи задния чифт крила и коремчето.[1] Те не участват активно при летенето, но могат да имат стабилизираща и направляваща функция при летежа.
В най-тесния смисъл на думата, елитри имат само бръмбарите. Често обаче тя се използва за надкрилията и на други разреди насекоми, като полутвърдокрили, хлебарки, кожестокрили и др. В специализираната литература, за последните по-често се използват специализирани термини като полуелитри (полутвърдокрили) и тегмени (хлебарки и кожестокрили). „Надкрилия“ се използва в по-широкия смисъл.
Морфология на елитрите
редактиранеЕлитрите излизат от втория дял на коремчето на насекомите и, подобно на крилете, представляват продължение на кутикулата на тялото. Обикновено са свободни, но могат да бъдат и слепени – при някои бегачи, сечковци, хоботници и др. Това се случва когато летателните крила за закърнели и няма нужда от разперването на елитрите, а слепването им осигурява по-добра изолация на насекомото. Частта на елитрата подгъната коремно се нарича епиплевра.[2]
Форма
редактиранеЕлитрите най-често покриват цялото коремче, но може да са скъсени оставяйки по-малка (много Nitidulidae) или по-голяма (Късокрили бръмбари, Meloidae) част от коремчето непокрита – тогава коремчето обикновено е по-силно склеротизирано, тъй като липсва защитата на елитрите. В някои случаи елитрите са издължени зад коремчето, например при род Blaps. Понякога имат и различни израстъци, като шипчетата на бръмбарите от трибус Hispini.
-
Meligethes aeneus (Nitidulidae)
-
Staphylinus caesareus (Staphilinidae)
-
Dicladispa testacaea (Hispini)
-
Blaps sp.
Скулптура
редактиранеСкулптурата на елитрите е изключително разнообразна. Най-често срещаните елементи на скулптурата са:
-
Бразди, междините на които понякога са издигнати в ребра, като при Carabus auratus
-
Трапчинки (фовии), Carabus clathratus
-
Точкуване, Chrysolina grossa
-
Набръчкване, Meloe violaceus
Източници
редактиране- ↑ Ташев, Александър, Коларов, Димитър. Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024. с. 708.
- ↑ Ангелов, Павел. Атлас по зоология - безгръбначни животни. София, Просвета, 1994. ISBN 9540104971. с. 312.