Ели Георгиева – Билкарката

българска писателка

Ели Георгиева, с псевдоним Билкарката (име, идващо от новелата ѝ „Дъщерята на билкарката“), е българска писателка.[1]

Ели Георгиева – Билкарката
българска писателка
Родена
7 август 1964 г. (59 г.)
Националност България
Работилаписател
Семейство
СъпругКостадин Георгиев (Дядо Поп)
Уебсайтwww.bilkarkata.com

Биография редактиране

Елена Христова Георгиева е родена на 7 август 1964 г. в Бургас. Първото си стихотворение написва там, още на седемгодишна възраст. Малко по-късно тя се мести със семейството си във Варна, където през ученическите си години започва редовно да посещава „Клуб на младите варненски и писатели“, с ръководител варненския писател Атанас Мочуров. Оттогава още датират и първите ѝ поетични награди.

През 2000 г., а после и през 2001 година, авторката печели награди от националния поетичен конкурс с международно участие „Любовта, без която не можем“. Приета е в Сдружението на варненските писатели през 2000 г. След четири години е избрана за член на Управителния съвет на Сдружението.[2] Става негов заместник-председател, а също така се вписва като част от редакционната колегия на вестник КИЛ (Култура, изкуство, литература).[3][4]

През 2003 г. Билкарката е поканена да членува и в Съюза на свободните писатели – България.[2]

През периода си на активност Ели Георгиева получава десетки награди, има много участия в рецитали, чествания, включвана е в антологии, публикувана е на страниците на редица вестници и списания като „Новият пулс“, „Другата аудитория“, „Уикенд“, „Антимовски хан“, КИЛ, дава интервюта в предавания на Нова ТВ, bTV, ТВ „Черно море“ и други по-малки телевизии. В биографията ѝ се включват интервюта по Радио Варна и БНР – програма „Хоризонт“. Тогава всъщност ѝ прилепва псевдонима „Билкарката“, по името на първия ѝ белетристичен сборник с разкази и новели. Това название приема задачата най-вече да я отличава от други пишещи със същото име.

Следва периодът, в който се отдава на личен бизнес – създава две книжарници в град Варна и това я принуждава да се оттегли за достатъчно време от активния живот на Сдружението на варненските писатели, а и да твори далеч по-малко.

През 2019 година авторката се завръща и започва да пише и издава изключително интензивно. Под перото ѝ един след друг излизат романи, сборници с разкази и новели, стихосбирка и весели творби, защото и хуморът в книгите ѝ е отличителен.

Книгите ѝ засягат битови драми от времето малко преди Първата световна война или известно време след нея. В центъра на повествованията винаги е българското село, а описаните събития са много често наистина преживени от други хора.

Произведения редактиране

Романи редактиране

  • „Чорбаджи Русановите дъщери“ (2019)
  • „Дафина куцата“ (2020)
  • „Ратаят на хаджийката“ (2021)
  • „Фамилия“ (2021)
  • „Сестра ми, мамо, циганка“ (2022)
  • „Аз нямам дете за даване“ (2022)
  • „Твоя за цял живот“ (2022)
  • „Гарванова клетва“ (2023)
  • „Чистилище за сърцата“ (2023)
  • „Бримки в плетката на времето“ (2023)

Стихосбирки редактиране

  • „Само една жена“
  • „Ще дойдеш някога“
  • „Целува също като теб“ (2009)
  • „Начин да се обичаме“ (2021)

Книги с фейлетони редактиране

  • „Зук-зак измишльотини“

Книжки с хумористична поезия редактиране

  • „мИчтая си да бъда трактуриСКа“
  • „Връщай се, Кольо!“ (2019)

Весели и полезни женски съвети редактиране

  • „Наръчник на бъдещата младоженка“

Детска литература редактиране

  • „Трошландия – страната на малките трошльовци“

Източници редактиране

  1. Писателка с атрактивния псевдоним Билкарката представя за пръв път книгите си в Дупница // DenNews.bg. 26 септември 2022. Посетен на 12 февруари 2024.
  2. а б Ели Георгиева представя "Чорбаджи Русановите дъщери" // Регионална библиотека "Никола Фурнаджиев". 5 юни 2019. Посетен на 12 февруари 2024.
  3. Среща-разговор с писателката Ели Георгиева/ Билкарката/ // Регионална библиотека "Никола Фурнаджиев". 29 септември 2022. Посетен на 12 февруари 2024.
  4. Среща – разговор с Ели Георгиева – Билкарката ще се проведе във Велико Търново // Радио Велико Търново. 16 май 2022. Посетен на 12 февруари 2024.

Външни препратки редактиране