Отваря главното меню

Елма (предприятие)

бевш завод за производството на електродвигатели

„Елма“ АД (до 1989 година – „Елпром“ – Троян) е бивш български завод специализиран в производството на електродвигатели. Предприятието е известно главно с производството на асинхронни двигатели.[1][2] Заводът е определян като най-големия завод за електромотори в България и на балканите.[3] Днес активите на „Елма“ АД са собственост на фамилията Мондешки, като от 2016 г. новият собственик на завода го преименува на Електромоторен завод „Елпром Троян“.[4]

Елма
Тип акционерно дружество
Индустрия Електротехническа промишленост
Основана 1943 г.
Основател Марин Стаевски
Закрита 2012 г.
Седалище Троян, Флаг на България България
Продукти електромотори
Map of Troyan.png
42.8894° с. ш. 24.717° и. д.
Местоположение в Троян

Елпром Троян води началато си от далечната 1943 г., но с оглед специфичните политико-икономически отношения в България до 1989 г. е било прието, че е основан през 1945 г. с оглед политиката на БКП (1944 – 1990), като летоброенето пропуска цели две години, които са началото и поставят основите на електротехническтата промишленост (абр.ЕЛПРОМ) в Троян, от където идва и наименвоанието на завода ЕЛПРОМ Троян.

ИсторияРедактиране

Основан е през 1943 г. в град Троян, в годините след 1947 г. е част от ДСО „Елпром“.[5] и опериращо чрез „Електроимпекс“. „Елпром Боркен“ е търговското представителство в Германия, такива се откриват и в Италия, Русия, Малта и др.

През 1943 г. в малката електроремонтна работилница на Марин Стаевски се изработва силов трансформатор, който работи безупречно пет години. Това поражда идеята за електропромишленост в Троян.

През септември 1945 г. по инициатива на Марин Стаевски на базата на малката електроремонтна работилница, се основава електротехническа кооперация на „Елпром“ (ЕЛКООП). Нейните основатели са четирима: Марин Стаевски, Цочо Цоневски, Цонко Якимов и Павел Йовевски. На 01 септември 1945 е регистрирана кооперацията „ЕЛКООП“-Троян.[1][2]

През 1949 г. електротехническата кооперация става държавно предприятие от системата на електропромишлеността – учредява се фабрика „Елпром“ – Троян, чийто пръв директор е Марин Стаевски. На 02 март 1949 се извършва национализация на кооперацията „ЕЛКООП“-Троян. Електромоторната фабрика наскоро след това се настанява в нова сграда. [1][2]

С обособяването на ДСО „Елпром“ – София, което става пряка висшестояща организация, се създават условия за по-нататъшното развитие на завода.[1][2]

През 1956 г. на предприятието се възлага за първи път държавна поръчка за износ на електродвигатели в Чехословакия.[1][2]

През 1961 г. от технологичният отдел се оформя самостоятелен инструментален отдел с ръководител Пейо Радков. Същата година се създава и металургичен отдел под ръководството на инж. Цочо Цветков.

През 1962 г. се организира отдел за нестандартни съоръжения, който разработва редица специфични за производството на завода машини и транспортни средства.

През 1963 г. влизат в действие първите агрегатни машини за лагерен щит, автоматичните преси „Шулер“ в пресовия цех и пневматичната серия за безкасово формене в леярния цех.

В периода 1960 – 1965 г. настъпва нов етап в развитието на „Елпром“ (Троян), като заводът увеличава своята производствена програма два и половина пъти.

През 1966 – 67 г. завода се разширява до близо 60 000кв.м производствени помещения на централната площадка. В него се настаняват механичен, пресов, бобинажен, монтажен, бояджийски и опаковъчен цех. Годишният капацитет за завода става 600 000 електромотора. [6]

През 1968 г. в „ Елпром” (Троян) е създаден отдел НОТ (Научна организация на труда) с ръководител Дочо Шейтанов. В него работят още Иванка Митева, Стефан Попов, Гергина Дацова и Цочо Цоневски. Една година по-късно отделът има нов ръководител – Марин Ковачев.

През 1970 г. от този отдел се оформят два нови: „Организация и системи на управление“ (АСУ) и „Комплексна автоматизация за производство и управление (АПУ). [7]

От 1970 г. за началник е назначен Димитър Генешки. Отделът си сътрудничи с „Грюн Хайн“ – електромоторен завод в тогавашната Германската демократична република (ГДР). [8]

През 1977 г. е сключен договор между НПО „ Автоматизация” и ДСО „ Елпром” за разработка и внедряване задачите на АСУ на базата на закупения от френска фирма лиценз на метода „Пропие“. [9]

Електромоторният завод „Елпром“ – Троян, се специализира като едно голямо предприятие за производство на асинхронни електродвигатели с габарити 0, I, II, III с мощност до 4 кВт и за производство на електрически машини като електрошмиргели, вентилатори, помпи и др.[1][2][10]

През 1981 г. в АСУ е поставена многопултова система за подготовка на данни за магнитни ленти МСПДМЛ/Е/ 9003. След подготовката на специално помещение се утвърждава щат за оператори, които минават курс на обучение. Системата е приета на 17 юни 1981 г. Това е дата на която се появява първата електронна машина – както в завода, така и в града. На 1 март 1984 г. е доставена втората миникомпютърна изчислителна система, а през 1988 г. стават три. [11]

„Елпром Троян“ се профилира в производството на асинхронни електромотори и работни машини към тях. Разработват се и някои модификации като двускоростни мотори, еднофазни мотори с пусков кондензатор и други двигатели със специални цели. Номенклатурата на завода става голяма, което налага отделянето на микроколекторните електромотори и електромашини в отделно предприятие. [12]

В резултат на това се създава ново предприятие „Елпром“ (Ловеч). По същия начин „Елпром“ (Троян) поставя началото на още две промишлени предприятия, които впоследствие се развиват и укрепват – „Елпром“ (Тетевен) и „Елпром“ (Етрополе). [13]

На 2 октомври 1987 г. профсъюзни активисти от електромоторен завод „Елпром“ (Троян) поставят в запечатана капсула послание до идните поколения: „Обичайте завода и колектива си, борете се за по-големи постижения от нашите, за да пребъде напред във времето името на завода, за да има диря за вашите последователи!“. [14] [15]

През 1989 г. с Решение №50 от 30 март 1989 г. на Министерски съвет на НРБ, съгласно Указ 56 за Стопанската дейност всички активи и пасиви на „Елпром Троян“ следва да се прехвърлят, в новоучредена държавна фирма „ЕЛМА“, която е правоприемник на „Елпром Троян“.

През 1989 г. Елпром Троян, с Технологичен институт за асинхронни електродвигатели и регулируеми електрозадвижвания – Троян, бива преобразуван и преструктуриран в Държавна Фирма ДФ „ЕЛМА Троян“ ЕАД с Решение №25 от 12.04.1989 г. на Окръжен съд Ловеч и и на основание Указ №56 за Стопанската дейност Елма-АД вече е правен субект и правоприемник на Елпром Троян.[16]

През 1996 г. Елма-АД е включена в списъка за масова приватизация, след което основният дял в него е изкупен от фонда за масова приватизация на Николай Банев АКБ Форес.[17] На общо събрание на Елма-АД, проведено на 23 април 1997 г. в гр. София, ПФ АКБ поема поема управлението, като след безуспешно обжалване от ПФ „Св.Никола“ на Борис Бояджиев, на 1 май 1997 г. ръководството на Елма-АД се поема от екипа на ПФ АКБ. [18]

През периода 2008 – 2011 г. Елма-АД става жертва на вандализма на основния държател на собствеността Николай Банев, който в този период започва бракуването и рязането на активи на Елма-АД, на машини, съоръжения, сгради и разпродажба на активи. Работниците не получават възнагражденията си и излизат на национален протести и стачки срещу Николай Банев.[19][20][21][22][23]

През 2012 г. Елма-АД е обявена в несъстоятелност с Решение № 30 от 25.07.2012 г. по т.дело № 2/2012 г. на Ловешкия окръжен съд.[24]

През 2016 г. основната част от активите на „Елма“ са продадени на фирма на фамилията Мондешки,[3][25] която възстановява производството под старото име на завода Електромоторен завод „Елпром Троян“. [26] [27]

Печатни издания на „Елпром Троян“ и „Елма“Редактиране

  • Вестниците „Елпромска Искра“ и „Електромотор“ са две издания на завода в периода 1961 – 1974 година, а копия от тях се съхраняват дигитализирани във фонда на Националната библиотека София.[28]
  • Каталог на Министерство на машиностроенето и електрониката и ДСО „ЕЛПРОМ“ представящ произвежданите електромотори на електромоторен завод „Елпром Троян“.[10]
  • Каталог на Елпром Троян, издаден 1985 г., четириезичен Български, Руски, Немски и Английски, 46 сраници, тираж 6000 бр., Издателство ДП „Офсетграфик“, София. [29]
  • Каталог на Елпром Троян, издаден 1985 г., двуезичен Българо-Немски, 15 страници, Издателство ДП „Офсетграфик“, София. [30]
  • Юбилейно издание на ЕЛМА-АД по повод 50 години от създаването на завода. [31]
  • Юбилейно издание на ЕЛМА-АД по повод 55 години от създаването на завода. [32]

Отличия и наградиРедактиране

  • Златни медали от Търговската палата в Пловдив през 1955 г., 1956 г. и 1960 г.[1][33] [34]
  • Орден „Червено знаме на труда“ по повод 25 години от създаването на завода. [35]
  • Златни медали от Международен мострен панаир в Пловдив през 1964 г. и 1966 г.[1][33]
  • Златни медали от Международен технически панаир в Пловдив през 1970 г., 1978 г., 1988 г., 1993 г. и 2000 г.[1][33]
  • Орден „Народна Република България“ II степен, през 1986 г. [36]
  • Международна награда „Златен Меркурий“ през 1981 г. за развитие на производството и международно сътрудничество. [1][2]
  • Сребърен медал от Международен мострен панаир в Пловдив 1960 г. [37][33]
  • Сребърен медал от Международен мострен панаир в Пловдив 1964 г. [38]
  • Медал на Станкостроителен завод Москва[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л История на сайта на фирмата
  2. а б в г д е ж Представяне и каталог на производството
  3. а б Заводът „Елма“ – от Николай Банев към фамилия Мондешки
  4. www.capital.bg
  5. Каталог – Министерство на машиностроенето и електрониката, ДСО „Елпром“
  6. statii.troyan21.com
  7. statii.troyan21.com
  8. statii.troyan21.com
  9. Как един завод се превърна в легенда – историята на „Елпром Троян“
  10. а б Каталог на Електромоторен завод Елпром Троян
  11. statii.troyan21.com
  12. statii.troyan21.com
  13. statii.troyan21.com
  14. statii.troyan21.com
  15. troyanpress.com
  16. „Елпром Троян“, актове
  17. "Елма" – лидер на електротехническата промишленост в България
  18. dnevnik.bg
  19. „Елма” – троянското „Кремиковци“?!
  20. Страдалците от „Елма“ се жалваха пред „Частен случай“
  21. Елпромци на бунт срещу Банев
  22. Николай Банев: На работниците в „Елма“ да плати държавата
  23. Николай Банев: На работниците в „Елма“ да плати държавата, „mediapool“
  24. Съдебно дело
  25. „Елма” АД (в несъстоятелност) – продадена!
  26. www.troyan21.com
  27. www.engineering-review.bg
  28. „Елпромска искра“, issuu.com
  29. issuu.com Каталог на Елпром Троян, издаден 1985 г., четириезичен
  30. issuu.com Каталог на Елпром Троян, издаден 1985 г., двуезичен
  31. issuu.com Юбилейно издание на ЕЛМА-АД по повод 50 години от създаването на завода
  32. issuu.com Юбилейно издание на ЕЛМА-АД по повод 55 години от създаването на завода
  33. а б в г Вестник „Електромотор“ брой 13 – 14 от 05.09.1974 г., стр.116 – 117 на слайдера с дигитализираните копия, Национална библиотека София
  34. Грамоти
  35. Издание 55 години ЕЛМА-АД, вж.3та страница най-долу
  36. Издание 55 години ЕЛМА-АД, вж.3та страница най-долу
  37. Елпром Троян, златни медали от Търговската палата в Пловдив през 1955 г., 1956 г. и 1960 г.
  38. Издание 55 години ЕЛМА-АД, вж.3та страница най-долу

Външни препраткиРедактиране