Отваря главното меню

Елмира Светозарова Дърварова е българска цигуларка, първата и единствена досега жена концертмайсторка в историята на Метрополитън Опера в Ню Йорк. Понастоящем (септември 2015) е изпълнителка на свободна практика. Поради дългогодишната си кариера в САЩ е определяна и като „американска цигуларка от български произход“.[1]

Елмира Дърварова
Родена
Стил класическа музика

Дърварова е изнасяла концерти и рецитали на четири континента и има издадени над 25 компактдиска. Била е солистка на Виенския радио-симфоничен оркестър, Московския държавен симфоничен оркестър и др. Ръководи Нюйоркския клавирен квартет и трио „Делфиниум“. Изявява се също в дуо с пианиста Фернандо Отеро и с квинтета „Куинтето дел фуего“. Тя е президентка и артистична директорка на Нюйоркския камерен фестивал (New York Chamber Music Festival), оглавява журита на международни конкурси във Верона и Пловдив.[2]

БиографияРедактиране

Елмира Дърварова е родена в семейство на музикант. Дядо ѝ е любител контрабасист, а баща ѝ Светозар Дърваров е виолист в продължение на 36 години в Пловдивската филхармония. На 3-годишна възраст Елмира получава първата си цигулка и баща ѝ става нейният първи учител по цигулка и солфеж. Първия си концерт пред публика изнася на петгодишна възраст – „Концерт за цигулка“ от Яншинов. На осем години дебютира като солистка с оркестър с концерт от Вивалди с Пловдивската филхармония в поредица концерти в Града под тепетата и околността. Учи в пловдивското Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“, където неин преподавател е Тодор Кацаров.[3] Завършва училището през 1973 г.[4]

Завършва бакалавърска и магистърска степен в Държавната консерватория в София. През 1977 г. печели стипендия да учи в Щатите при един от световноизвестните цигулари – Яша Хайфец, но не успява да замине заради визов проблем.[5]

През 1981 – 1983 г. Дърварова е стипендиантка на Британския съвет и учи в Guildhall School of Music в Лондон. По-късно учи в Женевската консерватория при цигуларя Хенрик Шеринг с отпусната от него стипендия. Със съдействието на американския виолончелист и неин бъдещ концертен партньор Янош Щаркер, Дърварова е поканена да преподава в Университета в Блумингтън, Индиана, САЩ, като асистентка на известния концертмайстор на Кливландския оркестър Джоузеф Гинголд, където е между 1986 и 1988 г.[5][3] Диригентът Херберт фон Караян я избира за участие в един от своите видеозаписни проекти.[2]

След това в рамките на няколко месеца е последователно концертмайсторка на Симфоничния оркестър на Кълъмбъс, Охайо, и на Филхармонията в Рочестър, Ню Йорк. След смъртта на Гай Лумия, концертмайстор на Метрополитън Опера, Ню Йорк, Дърварова и още един българин – Константин Стоянов, стават последователно концертмайстори, съответно от 1989 до 1993 г. (Дърварова) и от 1993 до 1999 г. (Стоянов).[5] Тя предизвиква сензация, когато печели конкурса за концертмайсторския пост, с което става първата (и единствена досега) жена концертмайсторка в историята на Метрополитън Опера.[3][2] След встъпването на поста на Стоянов Дърварова става асоциирана концертмайсторка в Операта.[5]

В продължение на 13 сезона, от 1990 до юни 2003 г.[5], Дърварова е концертмайсторка на публично финансирания оркестър Grant Park Symphony Orchestra, който в летните месеци изнася безплатни концерти на фестивала Grant Park Music Festival в парка „Милениум“ в Чикаго, Илинойс.

Съпруга е на Хауърд Уол (Howard Wall), музикант в Оркестъра на Филаделфия от 1975 до 1994 г. и в Нюйоркската филхармония от 1994 г.

ЗаписиРедактиране

Дърварова изпълнява и записва камерна музика съвместно с някои от най-известните музиканти като пианиста и диригент Джеймс Ливайн, челиста Янош Щаркер, контрабасиста Гари Кар, пианиста Паскал Роже.[2] Нейни дискове са издавани от лейбъл компании като Sony, Deutsche Grammophon и EMI.[6]

В свое интервю цигуларката казва, че се гордее, че е сред изпълнителите, които „възкресяват произведения на талантливи композитори, потънали в забрава по една или друга причина“.[7] През 2013 г. нейният запис на „Соната за цигулка и пиано“ от Аманда Майер (1853 – 1894), неизпълнявана от повече от 100 години, става причина да се даде гласност на творчеството на тази забравена шведска цигуларка и композиторка, близка приятелка и съратничка на Брамс.[7][8]

През 2014 г. Дърварова записва заедно с Оркестъра на Виенското радио „Концерт за цигулка“ на Върнън Дюк (псевдонима на композитора Владимир Дукелски, предложен му от Гершуин). Концертът, създаден през 1940 – 1941 г., е неофициално посветен на цигуларя Яша Хайфец. Въпреки първоначалния радушен прием при премиерата му през 1943 г. в Бостън, така и не е записан и не успява да се наложи, въпреки че е сравняван с концерти шедьоври на Стравински и Прокофиев.[9] След около шест години работа по концерта, нотите за който получава лично от вдовицата на Дюк, Дърварова прави световната премиера на този концерт и го преоткрива за света 75 години по-късно.[7][1]

ОтличияРедактиране

През 1982 г. Елмира Дърварова е наградена с почетен диплом на Международния конкурс „Чайковски“ в Москва.[10]

През май 2015 година в рамките на Европейския музикален фестивал в София Елмира Дърварова е една от отличените в юбилейното двадесето издание на наградите „Златно перо“.[11][1]

На 25 септември 2015 г. е номинирана за приза „Грами Латино“ в категория „Най-добър албум с танго“.[12] Номинацията е за албума „Пиацола: от етюдите до тангата“, в който тя си партнира с пианиста Октавио Брунети, сочен като един от наследниците на Астор Пиацола, но внезапно починал през август 2014 г., преди да навърши 40 години.[13]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Елмира Дърварова със „Златно перо“ – „Американската цигуларка от български произход“, КласикФМ
  2. а б в г Три световноизвестни българки за първи път с общ концерт у нас, сайт на НДК, 24 май 2015
  3. а б в Обичам и риска, и предизвикателствата (интервю с Елмира Дърварова), kultura.bg, 26.06.2013
  4. Възпитаници, дипломирани 1973 година, Сайт на Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“
  5. а б в г д A Chronological Listing of Principal Musicians of the Metropolitan Opera Orchestra, The Stokowski Legacy
  6. New York Performers: Elmira Darvarova, Violinist
  7. а б в Цигуларката Елмира Дърварова „възкресява“ стойностни произведения, потънали в забрава, Албена Безовска, Българско национално радио, 25.05.2015
  8. Цигуларката Елмира Дърварова с нови звукозаписни проекти, Сайт на Българското национално радио, 11.03.2014
  9. Gramophone talks to: Elmira Darvarova. The US-based violinist on resurrecting Vernon Duke's Violin Concerto, Gramophone, May 2015
  10. Tchaikovsky Piano Jury gives no gold medal Serge Schemann, New York Times, 09.07.1982]
  11. Връчват наградите „Златно перо“, в. Дума, 21.05.2015
  12. NOMINEES: 16th Annual Latin GRAMMY Awards
  13. Българка сред майсторите на тангото в номинациите за „Грами Латино“, Ирена Гъделева, Сайт на Българското национално радио, 25.09.2015

Външни препраткиРедактиране