Елмира Назирова

Елмира Мирзарза гизи Назирова (на азербайджански: Elmira Mirzərza qızı Nəzirova) е азербайджанска и израелска пианистка, композитор и музикален педагог.[1]

Елмира Мирзарза гизи Назирова
Elmira Mirzərza qızı Nəzirova
Родена
Починала
23 януари 2014 г. (85 г.)
Националностазербайджанка
Работила впианистка, композитор, преподавателка
Музикална кариера
Стилсимфонична музика
Инструментипиано
ВлиянияУзеир Хаджибеков, Дмитрий Шостакович
Известни творбиКонцерт за пиано на арабски теми
Семейство
БащаМирза Рза
МайкаЛейла Мурадова
СъпругМирон Фел
Децадве

БиографияРедактиране

Назирова е родена на 30 ноември 1928 г. в Баку, в семейството на лекаря академик Мирза Рза и известната пианистка и преподавателка Лейла Мурадова. Родителите ѝ са от азербайджанско-грузинско-еврейски произход.[2]

В младостта си е смятана за дете-чудо и е приета в музикалното училище към Азербайджанската консерватория, в отделна група за даровити деца, заедно с бъдещите известни пианисти Чингиз Садихов и Бела Давидович, която по-късно става професор и лауреат на Международния конкурс за пианисти „Шопен“.[3]

Първите професионални постижения на Елмира са толкова впечатляващи, че през 1942 г., само на 14-годишна възраст, е поканена да се присъедини към Съюза на композиторите на Азербайджан, по личната препоръка на Узеир Хаджибеков. През 1944 г. представя своите клавирни прелюдии на „Десетилетието на музиката на кавказките републики“ в Тбилиси, където талантът ѝ като пианист и композитор е високо оценен от много видни музиканти, включително Райнхолд Глиер. Узеир Хаджибеков, почитан в Азербайджан като основоположник на класическата музика в страната, я насърчава да продължи образованието си в Московската консерватория. През 1947 г. Елмира е приета в нея в класа по пиано на Яков Зак и по композиция на Дмитрий Шостакович. Учи при Шостакович до 1948 г, когато той обвинен във формализъм и уволнен.[2][3]

През 1948 г. Назирева се омъжва за Мирон Фел, студент в азербайджанския медицински институт, по-късно станал професор по психиатрия. Семейството се завръща в Баку, където тя продължава обучението си в Бакинската консерватория в класа по пиано на Георгий Шароев и по композиция на Борис Зейдман.[3][4] Завършва консерваторията през 1950 г. със специалност пиано и през 1954 със специалност композиция.[5]

През 1952 г. Шостакович посещава Баку два пъти – през март участва в концерт на собствени творби, а по-късно през декември присъства на премиерата на балета „Седем красавици“ от Кара Карайев, бивш негов студент и близък приятел. На свой ред Елмира заминава за Москва, за да участва в различни проекти, организирани от Съюза на съветските композитори. Връзката между Назирова и Шостакович еволюира по това време в нова и непрекъснато нарастваща интелектуална близост.[3]

През 1951 г., заедно с руския виолончелист Святослав Кнушевицки, Назирова изпълнява своята Соната за виолончело в Малката зала на Московската консерватория. През същата година започва да преподава пиано в Азербайджанската консерватория.[3] От 1953 г. е член на Съюза на композиторите на СССР и Съюза на композиторите на Азербайджан.[6] През 1971 г. става професор в същата консерватория, а през 1972 г. е назначена за декан на Катедрата по пиано. Нейната дейност получава официално признание и през 1964 г. е удостоена със званието „Заслужил деец на изкуството на Азербайджан“.[3][4]

През 1990 г. семейството се изселва в Израел, където Елмира Назирова продължава активна преподавателска и социална дейност.[6] Нейните ученици представят културата на Азербайджан в различни страни и между тях има победители в редица международни конкурси.[5] Елмира активно помага на съпруга си, професор Мирон Фел, да създаде „Хайфа-Баку“, една от първите организации за емигрирали от Азербайджан в Израел, а след това и AZIZ (Азербайджанска интернационална организация). Тя остава дъщеря на Азербайджан, пропагандирайки активно историята, културата и изкуството на родната си страна сред израелците.[2]

През 2004 г. в Азербайджанската държавна филхармония „Муслим Магомаев“ е отбелязана 75-годишнината на Елмира Назирова. Пианистката е наградена с орден „Почетен знак“ на СССР.[5][6]

Елмира Назирова умира на 23 януари 2014 г. в град Хайфа, Израел.[1] Оставя две деца, четирима внука и два правнука. Синът ѝ е талантливият композитор Елмар Фел, а един от внуците ѝ е известният американски джазмен Тимур Фел.[2]

ШостаковичРедактиране

На 4 април 1953 г. Елмира получава първото писмо от Шостакович, в което той споменава за грешки, допуснати при отпечатването на първото издание на неговите Прелюдии и фуги. То поставя началото на кореспонденция, която продължава три години и половина. Шостакович споделя свои философски размишления за живота и същността на творчеството на композитора. Но преди всичко тези писма отразяват дълбоките му и сложни чувства, в които възхищението към Назирова е съчетано с най-дълбоко уважение и признателност за нейните професионални способности и успех. Той изразява големия си интерес към произведенията, които Назирова композира по това време – Вариации за пиано, етюди, концерт за пиано и други и подчертава силната си вяра в нея като даровит композитор.[3]

Шостакович описва чувствата си към Елмира като „най-важното събитие“ в живота му по това време (писмо от 25 юли 1953 г.). На 2 ноември същата година ѝ пише „Липсваш ми много. Ако не мислиш негативно за мен, моля, пиши. Чувствам се много зле и разстроен. Една дума от теб ще ми помогне да се възстановя“. Той цени нейното мнение за собствените му композиции: "Бих искал да ви покажа онези мои творби, които вероятно не познавате. И ще се радвам да разбера Вашето мнение за тях“. В същото писмо я информира за започването на неговата Десета симфония. От този ден нататък честотата на тяхната кореспонденция се засилва. От 25 юни до 30 октомври Елмира получава 18 писма, в които композиторът ѝ разказва за всяка стъпка от работата си по симфонията.[3]

В писмо от 10 август 1953 г. Шостакович обяснява, че „чува“ музиката на алегретото насън. Единадесет дни по-късно тя получава новината, че той е изобразил нейното име в мелодията. Въвел е два редуващи се музикални сигнатури – неговите инициали D-Es-C-H и нейните E-A-E-D-A. В писмата си описва точно как е стигнал до всяка буква от нейното име. Преди писмата да станат известни, в продължение на години много критици се озадачават от тези доминиращи музикални фрази. Някои анализатори предполагат, че това са разговори, други ги тълкуват като описание на природата, а трети, макар и неубедително, ги описват като портрет на Сталин.[3]

След Десетата симфония с течение на времето кореспонденцията помежду им намалява. През 1954 г. Елмира получава само 5 писма, през следващите 2 години само по едно всяка година. В последното си писмо от 13 септември 1956 г. Шостакович я информира за брака си с Маргарита Кайнова. Днес тези писма се намират у наследниците на Шостакович САЩ.[3]

ТворчествоРедактиране

За Назирова средата на 1950-те години е период на важни професионални постижения. Тя участва в продължителни турнета като пианистка, пътувайки през Русия, Грузия, Полша, Чехословакия, Египет и Ирак, като свири с различни оркестри и диригенти – азербайджанеца Ниязи, украинеца Натан Рахлин, руснака Абрам Стасевич, поляка Роберт Сатановски.[3]

Назирова постига успехи и като композитор. В работите си комбинира елементи от азербайджанската народна музика, включително форми на мугхам, с влияния от руската школа по пиано, в традициите на Сергей Рахманинов и Александър Скрябин. Концертът ѝ за пиано на арабски теми и „Албанска рапсодия за две пиана“, и двете в съавторство с Фикрет Амиров, както и нейните „Етюди“, са признати за значими в развитието на музиката в Азербайджан.[3] Пише още „Детски пиеси“, Прелюд №4, музика към филми и театрални постановки.[4][7] Нейните многобройни прелюдии, сонати, обработки на азербайджански народни песни, етюди и вариации са изпълнявани от известни музиканти и симфонични оркестри от различни страни.[2]

Някои произведения[1][4]

  • 1940 – Романс за виолончело и пиано
  • 1942 – Струнен квартет No1
  • 1944 – 12 прелюдии за пиано
  • 1947 – 5 прелюдии за пиано
  • 1949 – Струнен квартет No2
  • 1952 – Соната за цигулка и пиано
  • 1952 – Соната за виолончело и пиано
  • 1953 – 4 етюда за пиано
  • 1953 – Вариации за пиано
  • 1953 – Увертюра за оркестър
  • 1953 – Струнен квартет No3
  • 1954 – Концерт №1 за пиано и симфоничен оркестър
  • 1954 – Сонатина за пиано
  • 1955 – „Албанска рапсодия за две пиана“ (с Фикрет Амиров)
  • 1955 – Азербайджански народни песни за пиано
  • 1957 – 5 детски пиеси
  • 1957 – Концерт №2 за пиано на арабски теми (с Фикрет Амиров)
  • 1958 – Елегия за цигулка и пиано
  • 1962 – Азербайджански народни песни за пиано
  • 1963 – Азербайджански народни песни за пиано
  • 1968 – Концерт №3 за цигулка и пиано
  • 1969 – Соната-поема

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране