Емануил Ангелов
Емануил Ангелов Ангелов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканските войни (1912 – 1913), помощник-началник на секция по личния състав от Полската канцелария от Щаба на действащата армия и командир 14-и пехотен македонски полк през Първата световна война (1915 – 1918).
| Емануил Ангелов | |
| български генерал | |
| Звание | |
|---|---|
| Години на служба | 1893 – 1924 г. |
| Род войски | |
| Командвания | 14-и пехотен полк |
| Война | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
Биография редактиране
Емануил Ангелов е роден на 6 август 1872 г. в с. Голинци, Ломско. През 1893 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 2 август произведен в чин подпоручик. От 2 август 1896 г. е поручик, а от 2 май 1902 г. – капитан. Като капитан служи в 22-ри пехотен тракийски полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и на 14 юли 1913 г. е произведен в чин майор.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) първоначално е помощник-началник на секция по личния състав от Полската канцелария от Щаба на действащата армия, след което поема командването на 14-и пехотен македонски полк, като на 14 септември 1916 е произведен в чин подполковник. „За бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Орден „За заслуга“, на военна лента[1], Народен орден „За военна заслуга“, IV степен, с военно отличие[2] и с Военен орден „За храброст“, III степен, 2-ри клас[3]. През 1919 г. е произведен в чин полковник, през 1924 г. е назначен за началник на пограничен сектор и по-късно същата година е уволнен от служба. Достига до звание генерал-майор.[4]
Семейство редактиране
Емануил Ангелов е женен и има 2 деца.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (2 август 1893)
- Поручик (2 август 1896)
- Капитан (2 май 1902)
- Майор (14 юли 1913)
- Подполковник (14 септември 1916)
- Полковник (1919)
- Генерал-майор (неизв.)
Награди редактиране
- Орден „За заслуга“, на военна лента (1917)
- Народен орден „За военна заслуга“, IV степен, с военно отличие (1917)
- Военен орден „За храброст“, III степен, 2-ри клас (1921)
Бележки редактиране
- ↑ зап. № 679/1917 г. по Действащата армия (ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 5)
- ↑ зап. № 905/1917 г. по Действащата армия (ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 347)
- ↑ зап. № 464/1921 г. по Министерството на войната (ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 53 – 54)
- ↑ Петров, Тодор, Пенкова, Соня. Българските генерали 1878-1946. С достойнство и чест. Т. 1. София, Национален военноисторически музей, 2021. с. 37.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 27.