Отваря главното меню

Емануил Димитров Иванов е български математик и физик. Той е един от основоположниците на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и дългогодишен преподавател там.

Емануил Иванов
български математик
Роден
Починал
25 юли 1925 г. (68 г.)
Научна дейност
Област Математика

БиографияРедактиране

Емануил Иванов е роден през 30 януари 1857 година в Свищов. Баща му, Димитър Хаджииванов, е заможен търговец, а майка му, Елена, е дъщеря на видинския търговец Емануил Шишманоглу. Сестра му Тинка Хаджиконстантинова е майка на Алеко Константинов. Първоначално Емануил Иванов учи в Свищов, като през 1872 година завършва средното училище в града. През следващите няколко години работи при баща си, в свищовска аптека и като стажант-инженер в пътностроителна фирма. През 1875 година заминава в Цариград, където полага изпит за техническа правоспособност в тази област. След започването на Руско-турската война през 1877 година се връща в Свищов.

През 1879 година, след края на войната, Емануил Иванов отива да учи в Политехниката в Мюнхен, където през 1883 година завършва физика и математика. От 1883 до 1885 година е учител в Ломската гимназия, след което става чиновник в Министерството на народното просвещение.

Емануил Иванов става един от авторите на издадената през 1888 година „Наредба на Педагогическия курс при Софийската класическа гимназия“, с която се поставя началото на Софийския университет. След създаването на училището Иванов става извънреден преподавател във Физико-математическия отдел, през 1890 – 1892 и 1893 – 1894 година е избиран за ректор, а през 1895 година става редовен професор. От 1898 година е дописен, а от 1900 година – действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

През 1910 година, след конфликт с академичния съвет на Софийския университет, Емануил Иванов напуска училището, като през следващите години преподава математика в Държавното средно техническо училище и в Средното търговско училище в София. През 1917 година той се връща в университета, където остава до пенсионирането си през 1923 година. Последните две години от живота си прекарва в Кюстендил.

Емануил Иванов умира на 25 юли 1925 година в Кюстендил.

Външни препраткиРедактиране