Емборска българска община

гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в село Емборе

Емборската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в голямото кайлярско село Емборе, Южна Македония. Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалище и църкви, както и заплатите на учителите в селото.

Емборска българска община
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана 1897 г., Османска империя
Закрита 1913 г., Гърция
Правно положение несъществуваща
Седалище Емборе
Официални езици български

ИсторияРедактиране

Българската екзархия прави опит да основе българска община в Емборе през 1895 година, но неуспешно. Битолският валия не допуска това, тъй като селото не влиза в първоначалните граници на Екзархията според фермана от 1870 година. Вторият опит през 1898 година обаче е сполучлив и се формира българска община. На 11 февруари 1899 година председателят на общината Димитър Златанов е арестуван от властите и е отведен в Сяр.[1]

След Младотурската революция на 16 януари 1909 година Емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:

Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от преди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и училищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги[2]

БележкиРедактиране

  1. Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878 - 1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 89-90.
  2. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 526.