Емили дьо Шатле
Габриел Емили льо Тонелие дьо Бретьой, маркиза дьо Шатле (фр. Gabrielle Émilie Le Tonnelier de Breteuil, marquise du Châtelet), е френска математичка и физичка от епохата на Просвещението,[1] родена на 17 декември 1706 г. във френската столица Париж, починала на 10 септември 1749 г. в град Люневил. Била е вдъхновителка на Волтер. Превела е на френски език „Математически начала на натурфилософията“ от Нютон.[2]
Емили дьо Шатле Émilie du Châtelet | |
портрет от Морис Кантен дьо ла Тур | |
Родена |
17 декември 1706 г.
|
---|---|
Починала | 10 септември 1749 г.
|
Погребана | Люневил, Франция |
Националност | френска |
Научна дейност | |
Област | физика, математика |
Повлияна | Исак Нютон, Готфрид Лайбниц |
Повлияла | Волтер |
Семейство | |
Партньор | Волтер |
Подпис | |
Емили дьо Шатле в Общомедия |
През 1737 г. маркиза дьо Шатле публикува дисертация върху природата и разпространението на огъня
(на френски: Dissertation sur la nature et la propagation du feu),
в която разсъждава върху природата на светлината и това, което днес е познато като инфрачервено излъчване.
Източници
редактиране- ↑ Gabrielle-Émilie Le Tonnelier de Breteuil, marquise du Châtelet // Енциклопедия Британика. (на английски)
- ↑ Попов, Янко. Волтер и г-жа дю Шатле // сп. „Женски свят“. Варненска дигитална библиотека, 20/09/1898.
Литература
редактиране- Judith P. Zinsser. Emilie du Chatelet: Daring Genius of the Enlightenment. Penguin, 2007. ISBN 0-14-311268-6.
Тази статия, свързана с Франция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.