Отваря главното меню

Емил Бернар (на френски: Émile Bernard, 28 април 1868 г., Лил – 16 април 1941 г., Париж) е френски художник-неоимпресионист, един от теоретиците на символизма в изкуството.

Емил Бернар
Émile Bernard
френски художник неоимпресионист
Henri de Toulouse-Lautrec - Portrait de Émile Bernard.jpg
Портрет на художника от Анри дьо Тулуз-Лотрек
Роден
Починал
16 април 1941 г. (72 г.)

Националност Флаг на Франция Франция
Кариера в изкуството
Стил постимпресионизъм
клоазонизъм
Учители Фернан Кормон
Повлиян Винсент ван Гог, Пол Гоген
Емил Бернар в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

През 1886 г. пристига в Париж да учи живопис в арт-студиото на Фернан Кормон, където се среща с Тулуз-Лотрек и ван Гог. През същата година е изгонен от студиото за „упорство". От 1886 – 1888 г. живее в Понт Авен, където се присъединява към групата на Понт Авен и става приятел на Гоген. Тук през 1887 г. заедно с Луис Анкетеном развива стил на рисуване клоазонизъм, при който с различни по цвят контури се отделят формите. 

През 1890 г. Емил Бернар преживява религиозна криза, след което художникът се обръща към съдържанието и сюжета на средновековното изкуство.

През 1891 г. прекъсва приятелството си с Гоген и се присъединява към групата на символистите Одилон Редон и Фердинанд Ходлер.

Между 1893 и 1903 г. пътешества из Египет, Италия и Испания. В тези години създава по-голяма част от символистичните и религиозните си картини.

Бернар става един от значителните майстори на групата на Понт Авен. В началото на своето творчество се увлича от примитивизма, а в края на живота си копира картини на венециански майстори, върху които развива своите художествени страсти. В същото време творчеството на Бернар оказва решаващо влияние в работите на Пикасо и неговия „син период“.

Дългогодишното приятелство на Бернар с ван Гог, Гоген и Сезан оставя ценни за художника творчески изследвания, а разговорите, хвърлят светлина върху начина на мислене и усещанията на големите майстори на живописта.

КартиниРедактиране

  • 1888 – „Мадлен в гората на любовта“, Париж, частна колекция.
  • 1893 – „Погребението на Ван Гог“, Париж, колекция на Бернар Форт.
  • 1897 – „Испански художници“, Париж, колекция В.А. Регио.

БиблиографияРедактиране

  • Propos sur l'art, 2 tomes, ISBN 2-84049-031-5.
  • L'Esclave nue, suivi de La Danseuse persane, roman.
  • Le Parnasse oriental. Le Caire, Beth el Baabri, impr. de E. Messina, 1903. Revue éphémère créée en 1902.
  • Le Voyage de l'être, poèmes d'évolution. Susurrements, Cœur nu, Sentimentalités solitaires, Sensualismes, Malaises cordiaux, Foi, Extases et luttes, suivi de Paysages et du Livre d'hommages, Le Caire, Impr. Moussa Roditi, 1898 (Poésies 1886 – 1898).
  • La Méthode de Paul Cézanne. Exposé critique, Mercure de France, CXXXVIII, 1er mars 1920, p. 289 – 318.
  • Une conversation avec Cézanne, Mercure de France, CXLVIII, 1er juin 1921, p. 372 – 397.
  • Souvenirs sur Paul Cézanne. Une conversation avec Cézanne, la méthode de Cézanne, Paris, Chez Michel, 1925.
  • La Lumière mythique, Jean Dorsal, Paris, Éditions de la Rénovation Esthétique, 1933.
  • Le Sablier, suivi de Les Regrets, Jean Dorsal, Paris, Éditions de la Rénovation Esthétique, 1933.
  • Les Lettres d’un artiste (1884 – 1941), Dijon, Les Presses du réel, 2012 ISBN 978-2-84066-498-7.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бернар, Эмиль“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.