Отваря главното меню

Емил Борел

френски математик

Феликс Едуар Жюстен Емил Борел (на френски: Félix Édouard Justin Émile Borel) е френски математик, известен с приносите си във функционалния анализ и теорията на вероятностите. Борел е и държавник, депутат и министър на Франция, за чиито дейности в рамките на Комитета по европейско сътрудничество на Обществото на народите е разглеждан като един от основоположниците на европейската идея.

Емил Борел
Émile Borel
френски математик
(1932)
(1932)

Роден
Починал
Погребан Франция

Националност французин
Образование Екол нормал
Научна дейност
Област Математика
Образование Екол нормал сюпериор
Учил при Гастон Дарбу
Работил в Парижки университет
Видни студенти Пол Диен
Анри Льобег
Пол Монтел
Жорж Валирон
Емил Борел в Общомедия

БиографияРедактиране

Емил Борел е роден през 1871 г., в Сент-Африк, Аверон, в семейството на протестантски пастор. [1] Учи в колежа Сент-Барб и лицея Краля Слънце в Париж. През 1889 г. се явява на приемните изпити и е приет в Екол политекник и Екол нормал сюпериор, като избира второто. Завършва през 1892 г. и е първи на агрегасиона, френски конкурс за прием в учителската професия. През 1892 г. публикува докторската си теза на тема „По някои въпроси от теорията на функциите“ (на френски: Sur quelques points de la theory des functions). Назначен е за лектор в Университета в Лил, където за 4 години написва 22 статии. След което се завръща в Екол нормал, където завежда катедрата по теория на функциите, и продължава да я води до 1941 г.[2]

През 1901 г. се жени за 17-годишната Маргьорит, дъщеря на колегата му Пол Емил Апел, която става писател с псевдонима Камий Марбо.

Научна работаРедактиране

Заедно с Рьоне-Луи Бер и Анри Льобег Борел е сред основоположниците на общата теория на интегрирането и мярката и тяхното приложение към теорията на вероятностите. Терминът множество на Борел е въведен в негова чест. В един от учебниците, които написва, Борел въвежда известния мисловен експеримент за парадокса на пишещите маймуни. В серия от статии в периода 1921-27 г. Борел за пръв път говори и за стратегии и игри.[3]

В периода 1913-14 г. допринася върху изясняване на връзката между хиперболичната геометрия и специалната теория на относителността.

Политическа кариераРедактиране

От 1920-те до 1940-те години Борел е политически активен. През 1922 г. основава Парижкия статистически институт, най-престижното училище по статистика във Франция. От 1924 г. до 1936 г. е член на Националното събрание. От 1925 г. е министър на флота в кабинета на колегата му математик Пол Пенлеве. По време на Втората световна война е член на Съпротивата.

ИзточнициРедактиране

  1. McElroy, Tucker (2009). A to Z of Mathematicians. Infobase Publishing. p. 46. ISBN 978-1-4381-0921-3.
  2. Chang, Sooyoung (2011). Academic Genealogy of Mathematicians. World Scientific. p. 107. ISBN 978-981-4282-29-1.
  3. "Émile Borel," Encyclopædia Britannica