Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Емил Марков.

Емил Марков
Деец на БРП (к) и Командир на НОВА.
Роден: 5 април 1905 г.
Починал: 12 август 1943 г. (38 г.)

Емил Марков Марков е политически и военен деец на БРП (к). Участник и ръководител на комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Командир на т. нар. НОВА.

БиографияРедактиране

Емил Марков е роден на 5 април 1905 година в град Берковица. В комсомолската организация в родния си град влиза още като юноша. Левите си убеждения той дължи преди всичко на своя баща, учителя Марко Марков, един от пионерите на социалистическите идеи в Берковица и Берковския край. Двамата му братя, Веселин и Бойко, сестрата и майката, цялото семейство, в което расте и се развива е комунистическо.

През 1922 г. семейството се преселва в София. Записва във Втора мъжка гимназия (дн. 22-ро СОУ „Г.С.Раковски“).

През 1923 г. участва в Септемврийското въстание. След неговото поражение разгръща активна дейност във фабриките и училищата в София за укрепване на прокомунистическите младежки организации. През 1924 г. му е възложено да организира нелегални групи във военния гарнизон на V- и Софийски район.

През априлските дни на 1925 г. е задържан в Дирекцията на полицията. За да не издаде съмишлениците си, Емил Марков се хвърля от IV етаж на Дирекцията. По една случайност остава жив. Осъден по ЗЗД и след четири и половина години затвор е освободен.

През 1930 г. е изпратен в СССР да се учи и лекува. Завършва Ленинската партийна школа в Москва с отличие и през 1932 г. се завръща в България. За прикритие се занимава с часовникарство, който занаят владее още от ученичеството си. Така изкарва и прехраната на семейството си.

През 1935 – 1936 година е един от партийните функционери, който допринася извънредно много за изживяване на т.нар. левосектантство в партията и за внедряване на новия Димитровски курс в Софийската партийна организация.

Участник и един от ръководителите на комунистическото движение по време на Втората световна война. На 3 юли 1941 г. е интерниран в концлагера Гонда вода. През есента на същата година с група съмишленици успява да избяга от лагера и след много премеждия пристига нелегално в София. В тези дни е привлечен за член на ЦК на БРП (к). В условията на дълбока нелегалност разгръща организационна работа по изграждането на партийни организации и бойни групи, създава връзки с армията.

Активно сътрудничи на Централната военна комисия. След арестуването на Цвятко Радойнов поема ръководството ѝ. През пролетта на 1943 година тя се превръща в Главен щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Емил Марков ръководи умело и с такт партизанското движение, което все повече се масовизира с нова организационна форма-НОВА [1]. С помощта на военни специалисти изработва инструкцията „Общи указания за боева подготовка и ръководство“.

На 12 юли 1943 г. случайност помага на полицията да узнае нелегалната му квартира на ул. „Деян Белишки“ № 35. Емил Марков открива огън с пистолет, влиза в бой с групата полицейски агенти и загива в ожесточената престрелка. Даден му е чин генерал-майор посмъртно[2].

ИзточнициРедактиране

  1. Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981, с. 200
  2. Кратка биография на Емил Марков

Външни препраткиРедактиране

  • Снимка
  • Кратка Българска Енциклопедия – Том 3, стр. 351